Мездренското село Царевец е уникално място със скалните си надписи. Тази своеобразна галерия може да се види в многобройните пещери на Средния камик и Говедарника, съвсем близо до водите на Искъра. Повечето графити са разположени близо до алувиалната тераса на река Искър, но други са на 20-30 метра височина.
Във всички надписи е споменато, че са писани през пролетта, а в един от тях се посочва, че в неделята след Великден било намерено лечебно растение. Това насочва специалистите към теорията, че в миналото на това място е бил практикуван един забравен пролетен обряд, свързан с търсенето на "биле". Той вероятно се е предшествал от ритуална инкубация в пещерите, за което говорят опушените сводове на някои от тях.
Експертите разделят изображенията на фигурални, антропоморфни и абстрактни. Сред фигуралните зооморфни изображения доминират рисунките на елени, сърни и коне, срещат се и отделни рисунки на птици. Според специалистите, в тях се забелязват някои елементи на стилизация, които са характерни за тюркското наскално изкуство от Сибир, Централна и Средна Азия и много старобългарски центрове край река Дон и Приазовието, както и Плиска и Преслав.
Човешките фигури са силно схематизирани. Някои от хората са показани с копия, други - стрелящи с лък. Освен това сред скалните рисунки се забелязват и редица знаци, сред които доминират християнските кръстове. Могат да се видят и много кръстове, вписани в кръгове, които са били соларни символи за тюркските народи. Откритата картинна галерия съдържа рисунки на конници и бойци, различни животни - предимно елени, както и слънчеви знаци или просто надписи. Някои от тях са правени още в праисторическо време, други са средновековни и възрожденски.
Местността през средните векове е била граница между Видинското и Търновското царство. Сред рисунките може да се види и Шишмановият знак.
Тази своеобразна и уникална галерия край село Царевец е единствено място в България, на което са събрани на едно място надписи от толкова дълъг период от време.
