Селановци е най-голямото село в Северозападна България. Намира се на 7 км от община Оряхово и на 78 км от областния град Враца.
Плодородната черноземна почва и умереноконтиненталният климат, както и наличие на подпочвена вода, определят и поминъка на населението - овощарство, лозарство и зеленчукопроизводство, зърнопроизводство и животновъдство.
Най-ценното в този район е земята и разбира се хората, защото какво е земя без хора.
Последното преброяване сочи, че в Селановци живеят около 3 400 души. Преобладаващото население е възрастното, но фактът, че в селото има училище и детска градина говори за това, че има и млади семейства с деца, които предпочитат да живеят тук.
Образованието в Селановци е на особена почит - в началото е имало килийно училище, когато през 1872 г. учителят Георги Йончев е обучавал 58 момчета в едно отделение. Не случайно всяка година в селото се провежда уникалният за страната ни Национален конкурс за малки философи „Малкият принц“, като главен организатор е Основно училище „Никола Вапцаров”.
Учебното заведение е с традиции и със съвременен подход в образованието. В него учат 150 деца, преподавателите са 19, като повечето от тях са млади хора, казва директорът на училището Надя Ставрева:
"Трайно се задържат децата като брой... Продължаваме да работим по Националната програма "Заедно в изкуствата и спорта", "Подкрепа за приобщаващо образование", одобрени сме за "Проект за теб". Имаме два нови проекта... Ние сме партньори на Асоциация "Родители"... 23-ма са първокласниците ни... Имаме психолог, логопед, трима ресурсни учители..."
Селановци е село с над 80 км улична мрежа. През 2010 година 80% от улиците са били в лошо състояние, от тях само 9 км са били с асфалт, а днес по-голяма част са асфалтирани, но има още какво да се желае, смятат от Общината.
Селановци има богата история. От 2006 година, на Петковден, наред с празника на селото, се провежда и Фестивал на народното творчество "Кукурузени усмивки".
За културата и за нейното популяризиране се грижи Народно читалище "Самообразование 1894", казва секретарят Калинка Благоева:
"Имаме дългогодишна певческа група "Българка". Това са жени с ентусиазъм, събират се всяка седмица, научават нови песни. Имаме Танцов състав "Северняци", имаме Детски танцови състави "Искрица", "Хлапета", имаме детска певческа група в две възрастови групи... По-голяма част от носиите са изработени от читалището... При нас кипи живот... Сградата ни е открита през 1961 година."
Точно пред сградата на читалището в Селановци е поставена оригинална пейка, изобразяваща пиано с клавиши. На нея всеки, който е изморен може да поседне и ако има достатъчно въображение, може да чуе красива мелодия, защото пейката е специална и има своята история. В памет на Андрей Врачански е направена. Неговият син и внучката му са диригенти и пейката е поставена по тяхна инициатива.
В село Селановци къщите са нови и красиви, дворовете - подредени. Площадът "Андрей Врачански"е голям, добре поддържан и олицетворява живота на местните и техните ценности. На него има няколко паметника, които символизират отношението на селановчани към труда - затова има паметник на мотиката, на кукурузения кочан, който е свързан с фолклорния фестивал "Кукурузени усмивки". Има и монумент на жена, която брани своето дете. Този паметник е символ на българската майка, която пази децата си по време на войните.
Жителите на Селановци в миналото са достигали 8000 души, днес те са 2500. Една част от хората тук работят в училището, в детската градина, в магазините, Общината. Много от тях са в АЕЦ "Козлодуй" и фирмите, които работят за централата. Срещам и млади на центъра на селото, които разхождат децата си, харесва им спокойствието тук и възможността да си почиват активно.
Питам хората как се живее в село Селановци:
"Спокойно и интересно се живее тук, развлечения за младите почти няма... Хората основно работят в централата... Връщат се хората, наблюдавам... Има три пенсионерски клуба, има постоянно вода и ток... Селото ни е прекрасно, с добри хора. Хората намират работа в чужбина... За 30 години от 8000 жители станахме 2000. Положението не е розово, липсва икономика и работни места, с добри заплати. Помагат децата, които живеят в чужбина... Имаше малки фабрики за щори, заготовки, птицекомбинат, ТКЗС... Земеделието се унищожи целенасочено... Селото ни е хубаво, но е трудно, защото няма работа..."
В селото се оплакват от постоянното палене на сметището за растителни отпадъци. От Общината посочиха, че то трябва да бъде изместено или да се закрие и да се раздадат съдове за растителните отпадъци.
В село Селановци е добре развита социалната политика. Социална кухня доставя топла храна на 80 домакинства всеки ден. Работи се програми, към момента е решен проблемът за хората, които имат нужда от чужда помощ.
Общината се грижи за самотно живеещи и трудно подвижни хора, които нямат асистент или помощник в дома, през зимата им се разрива сняг и се носи храна. Необходимо е да се работи в посока към застаряващото население. Затова има идея сградата на бившето училище да се превърне в дневен център или дом за възрастни хора.
Селановци е известно с канадската борба. Любен Иванов е треньорът на Спортен клуб "Селановци 2006".
Традиционният селановски събор е бил някога на 27-и октомври, днес е около 14-и октомври. Тази година "Кукурузените усмивки" ще се провеждат два дни - на 13-и и 14-и октомври./Радио Видин
