В мрежата попаднахме на една история. Тя е от едно врачанско село. Звучи актуално и затова ви я предлагаме. Спестяваме имена, тъй като все пак се намираме в разгара на предизцлорната кампания.
Историята е писана от един бивш кмет, който се опитва иносказателно да представи ежедневието. Снимките показват онова, което е управляавал същият този кмет - пиене, мръсотия, липса на загриженост.
Но все пак ето го разказът, за който стана дума:
И така... Ето ви една малка приказка....
Имало едно време едно МАЛКО Царство, в което МАЛКИЯТ Цар се избирал през четири години от поданиците. Месец преди поредните избори МАЛКИЯТ Цар излязъл в неплатен отпуск, както си било редно. До тук добре! Обаче какво станало от тук нататък? След като почти през цялото му царуване придворните, които се назначавали от големия цар, били двама-трима, внезапно последните един-два месеца обаче, останал само ЕДИН жена, която обаче имала задължението до обяд да разнася храната на хората, която големият цар отпускал. Ходела със собственото си магаре, защото нямала много време. Големият цар обаче не давал нищо за магарето, както било обещавано отпреди. А нямало време за ходене пеша, понеже тя се грижела и за хигиената в малкото Царство и малката му градина. Колкото можело. Но сама не можела много работела след обяд и сутрин рано, извънредно дори, за - да може да насмогне що-годе.
Но... О, чудо! Дошъл въпросният месец преди изборите и всичко се променило като с магическа пръчка. Изведнъж били назначени трима-четирима нови придворни! Малкото Царство заживяло нов живот. Нахлула техника. Закипял упорит, жизнерадостен труд. Започнали да се вършат неща, за някои от които МАЛКИЯТ Цар отдавна се бил молил, но не, сега бил дошъл моментът, макар и не за всичко. Хората, живеещи на три от улиците на МАЛКОТО Царство с нескрито нетърпение очаквали обещания отпреди две години асфалт (любимият материал на големия цар)! Но не знаели, че ще се асфалтират само две от улиците, понеже придворният архитект прибрал за себе си жълтиците, за едната улица. И вярно говорело се, че улиците няма да се асфалтират в цялата им ширина, но нищо. Кой ти дава и толкова. Някои дори се радвали, че вече ще си имат велоалеи вместо истински улици. В голямото царство нямало такива улици!!! Така и хората и управляващите били доволни едните се радвали на асфалта и велоалеите, а другите на лесно усвоените жълтици от многогодишния и многомилионен заем, който изтеглили за целта големият цар и придворните му. Но, ако си мислите, че това е всичко..... Не е. Грешите! В МАЛКОТО Царство започнал да се разпорежда новият кандидат за малък цар. Той се бил навел пред големия цар, понеже досегашният МАЛЪК Цар не обичал да се навежда и големият цар, сивият му кардинал и някои от придворните му не го харесвали вече. Кандидатът се хвалел, че бил назначил въпросните трима-четирима придворни временно, но след победата на изборите щял да ги назначи за постоянно (но забележете нямало дори и сянка на съмнение относно крайната победа)!? Простено му било, понеже още не знаел, че няма чак такава власт. Мечтите за евентуално царуване замъглявали мозъка му. Мотал се по цялото МАЛКО Царство и се разпореждал с твърда ръка този тук, онзи там..... Изобщо самочувствие до - небето! А покритие...!?
Е, това е приказката, уважаеми. Евентуалните прилики с лица и събития от действителността, ако има такива, са абсолютно случайни и са плод само на фантазиите ви! Който има очи - да гледа! Който има уши да слуша! Който има нещо между ушите си - да мисли критично и да преценява!
УСПЕХ!
Вероятно някой ще се разпознае в тази история. А истината е, че Царят от приказката управлявал кметството си от 3-ия етаж. От кадрите се вижда как е "ръководил" поданици си. Сега кметството му вече е достъпно, на първия и всеки може да иде при ръководителя. Най-вече за възрастните хора.
Излиза, че според текста, който прочетохте дотук не е важно как управлява един човек, а как пише /стига да го е написал и собственоръчно!/
