Продължаваме да Ви разказваме истории за славни врачани, оставили отпечатък в историята с живота и делото си. Днешният материал е посветен на малко известни факти, каквато е целта на постоянната ни рубрика.
Сградата на Народното събрание в София е проектирана от забележителния виенски архитект Константин Йованович. Но малко хора знаят, че той има врачански корени и са чували името на неговия баща Анастас Йованович - първият фотограф в Сърбия, литограф и гравьор.
Анастас Йованович е роден във Враца през 1817 г., в семейството на търговец на шаяци и аби. По онова време градът бил важен административен и стопански център. Получава основното си образование във Враца от забележителния учител Константин Огнянович. Когато Анастас навършва 9 години, баща му го отвежда да продължи образованието си в Белград (1826), където вуйчо му бил терзия и работел в княжеското шивашко ателие. През 1830 г., след смъртта на бащата на Анастас, в Белград идват да живеят и неговите близки: майката Мария (била е от заможен род), брат му Михаил и сестра му Катерина.
През 1832 г. в Белград се открива печатница с букволеярна от германски печатари. Там често се застоява юношата Анастас.
След 2 години друго важно събитие коренно променя живота на младия човек. Трябва да се издаде първият сръбски буквар, но печатницата не разполага с курсивни кирилски букви. Да се поръчат в чужбина би затруднило осъществяването на идеята. С направата на матриците се заема Анастас. Най-напред започва с буква Ж, най-трудната. Като я видели майсторите от букволеярната, ахнали. След няколко седмици задачата е изпълнена, а впоследствие на „бял свят“ се появява и букварът в тираж 40 000 броя.
Княз Милош Обренович високо оценил таланта на Анастас и през 1937 г. го изпраща във Виена, за да изучава живопис, графика и литография в академията „Св. Ана“. Там научава за Луи Дагер и неговия метод за фотографиране, наречен дагеротипия. Когато през 1842 г. на власт идва правителството на Караджорджевич, княз Милош е принуден да абдикира. Анастас завършва Виенската академия, като до съвършенство овладява, както фотографията, така и литографията.
Жени се за австрийка, а през 1839 г. се ражда и неговият първороден син Константин Йованович, който по-късно става известен виенски архитект и трайно свързва творческата си кариера с България. След Освобождението по негови проекти се построяват сградата на Народното събрание в София, сградата на Книжовното дружество (БАН), Първа мъжка софийска гимназия и гимназията в град Лом и др.
След завръщането си в Белград през 1850 г. Анастас Йованович се занимава с фотография и литография. През 1899 г. умира в дома си в сръбската столица.
