Продължаваме да Ви срещаме с най-успешните кметове на Северозапада. Те имаха малшанса да управляват през последните 4 години - един безпрецедентно труден мандат, в който имаше няколко кризи и който постави на изпитание представителите на местната власт.
За какво не Ви стигна мандатът?
Не ми стигна да довърша всички проекти, които започнах. Имаме много подадени проекти по оперативните програми, но за съжаление те се случват бавно. Надявам се следващият мандат да е наш и да довършим всичко, което сме започнали.
С какво е различен изтичащия мандат?
Всеки един мандат е предизвикателство. Този, които вече отминава, беше белязан с много кризи и трудности. Ковидът беше първото, след това възстановяването след пандемията, политическите кризи, забавянето на започнатите проекти заради кризата, войната в Украйна, бедствията, които ни сполетяха – всичко това се отразява на работата на местната власт. Всяка една година вече е толкова различна и всеки мандат е много различен. Човек трябва да има нерви, търпение и много упоритост, за да постига целите си ,въпреки всичко, защото хората ни избират, за да решаваме проблемите им. В общи линии не се интересуват от кризите в страната и света. Те искат от кмета да свърши работа.
С реализацията на кой проект бихте искали да запомнят хората Вашия мандат?
Това, което хората усещат всеки ден – санирането на жилищните сгради. Гордея се, че успяхме и вярвам, че още тази зима всеки един жител на Берковица, който живее в санирана сграда, ще усети промяната. Проектите за енергийна ефективност наистина са тези проекти, с които се гордеем. Санирахме 8 жилищни блока в Берковица, Лесотехническата гимназия също. Няма как да подмина и ремонта на площада. Този проект премина през много перипетии. Мнението на моите съграждани за това, което е направено е на двата полюса – от харесване до пълно отричане. За това има причини, но те не са в общинската власт. Започнахме го по време на пандемията и слава Богу завършихме. Минахме през съдебни дела, през ревизии, през какво ли не. За съжаление това забави държавно-приемателната комисия и все още няма ток и вода. Когато издадат протокола фонтанът ще тръгне и лампите ще светнат. Аз вярвам, че хората в Берковица оценяват свършеното, така както и нашите гости. Всички наши гости за празника тази година харесаха площада. Убедена съм, че и хората тук ще го харесат, но трябва да се спре с постоянно насаждания негативизъм. Това го правят няколко души в града, за съжаление и общински съветник. Преминахме през толкова много проверки и за площада, и за мост Лонджата. Мостът издържа на пороите в началото на юни. Така че работата сме си я свършили – и ние, и фирмите. Остава РДНСК да разреши държавно-проиемателната комисия да влезе и сагата с площад „Йордан Радичков“ да приключи.
Има ли нещо, за което изпитвате неудобство, или откровено се срамувате от избирателите си?
Не. Няма от какво да се срамувам. Името ми е чисто и така ще бъде и занапред. Имаше един проект, който ме притесни заради забавяне във времето – проектът за компостиращата инсталация. Беше започнат още в предишния мандат при господин Доцов. Фирмата – изпълнител изпусна срока на договора. Плати неустойка в размер на 202 000 лв. и накрая довърши работата. На 11 септември мина и третата държавно-приемателна комисия, с която всичко приключи. Имаме регистрирано дружество между община Берковица и община Вършец и до края на месеца ще заработи инсталацията. На практика притесненията на всеки кмет идват тогава, когато не успява да свърши нещо в срок, а хората очакват това. Тогава се изпитва неудобство заради очакванията на хората, а ти не си успял заради нещо, което на практика не зависи от теб. Очакванията на хората са най-голямото предизвикателство за всеки кмет.
Какво загубихте в личен план за времето, в което сте кмет на Берковица?
Нямах достатъчно време семейството и моите внуци, загубих доста от здравето си, много нерви и сили. По принцип винаги е така - всяко нещо е за сметка на друго.
Все още ли е престижно да бъдеш кмет на община ?
Не. Тази година беше преломна. Особено около бедствието, което ни сполетя през юни. Наложи ми се да изкарвам на терен общински служители на чистят в квартал „Раковица“. Аз не видях подкрепа от страна на жителите на квартала. Беше ми тъжно. При втория порой, който засегна основно града, а не „Раковица“, беше малко по-различно, но не много. Не мога да си обясня защо си мислим, че общината или някой друг е длъжен да дойде и да ни отправи проблемите, които ни застигат. Идват хора да искат да им ремонтираме покрива на блока, защото тече, а тоя блок е техен, не е на общината, защо ние трябва да го оправяме. Не познават правилата, или не искат да ги познават. Струва ми се, че не искаме да проумеем най-сетне, че е нужна инициатива и че никой не ни е длъжен. Всичко си зависи от нас. Няма как да седиш у дома, да не се помръднеш и покривът да се оправи сам, или да дойде кмета да го оправи. Често си задавам въпроса „Заслужава ли си?“. Счупиха ми прозорците на къщата, счупиха ми колата, за нападките в Интернет даже не ми се говори. Нужна е здрава психика и когато видиш, че си помогнал, че си променил към добро живота на хората в общината, че си свършил работата така, както съгражданите ти очакват, си казвам – Да, заслужава си. Не е престижно да си кмет, но е удовлетворяващо. Няма как всички да те харесват, но въпреки всичко си заслужава.
Светла Иванова
