Продължаваме да Ви представяме кметовете от Северозапада в края на един безпрецедентно тежък мандат. Управникът на Община Чупрене Анжело Добричов е един от онези, които освен кризите – политическа, здравна и икономическа, трябваше да се съобразява с прищевките на мнозинството в местния парламент, което често бойкотираше инициативите на кметската власт по популистки причини.
Г-н кмете, за какво не Ви достигна този мандат?
Времето никога не достига на човек, който иска да си върши работата както трябва. Аз съм амбициозен човек и затова има какво още да свърша, какво да надградя, какво да добавя към свършеното. Има една сентенция, която ни учи, че в живота не се връщат никога времето, думите и възможността. Затова човек не бива да си губи времето, да си подбира думите и да не пропуска възможностите, които му се отдават.
Когато бях избран за кмет на Община Чупрене, си бях подредил приоритетите. С екипа ми в администрацията работихме за изпълнението им. Имахме някои разминавания с общинския съвет през изминалите 4 години, които не ни позволиха да изпълним всички поставени цели. Въпреки това смятам, че завършва един успешен мандат, в който направихме доста. Ако хората в Община Чупрене ми дадат възможност да работя в още един мандат, мисля, че ще извървим заедно пътя, който сме си начертали.
С кой проект бихте искали да Ви запомнят?
Реализирахме 2 големи проекта през изминалите 4 години. Подменихме 18 километра водопровод в 4 населени места от общината за 3 000 000 лева. Освен това възстановихме асфалтова настилка с дължина 10 километра, като на повечето места не беше правен ремонт от 40 години. Асфалтирахме и общинския център – Чупрене, чрез пари от Постановление на Министерски съвет. Отпуснаха ни 1 600 000 лева, благодарение на което асфалтирахме 90% от уличната мрежа в Чупрене.
Има ли нещо, от което се срамувате, тъй като не сте свършили?
Аз съм свикнал да искам повече. И затова сигурно има за какво да изпитвам неудобство. Само онзи, който не работи, не допуска грешки. В тази връзка не се срамувам от избирателите си. Те искат своето и са ме избрали, очакват от мен да защитя интересите им. В общи линии смятам, че сме изпълнили задачите, които си поставихме през есента на 2019 г., когато ни избраха жителите на общината. Наложихме стил на работа, свързан с прозрачност и честност към хората. Сега, в края на мандата, мога да гледам всеки в очите, без да се страхувам или срамувам от нещо.
А какво загубихте, от това че бяхте кмет?
Всяка работа си има и положителни, и отрицателни страни. Аз не съм загубил нищо през изминалите 4 години. Вероятно малко позагубих от свободното си време и не можах да отдам време на хобито, което имам. Но пък работата ме срещна с изключителни хора, които никога нямаше да познавам, ако не бях кмет на Чупрене.
Смятате ли, че все още е престижно човек да е кмет на община?
На мен ми се падна да управлявам общината в мандат, изпълнен с предизвикателства. Имаше всякакви кризи: политическа, свързана с няколко парламентарни избори и липса на стабилно управление, икономическа, която беше следствие от първата и продължение от здравната, която дойде заради ковид. На всичкото отгоре на нашия континент избухна война, която и до днес продължава. Всичко премина в динамика и много борба, за да свършим работата си. Човек трябва да влага сърце и душа, за да си свърши работата. Нужно е още много, за да защитим интересите на хората, които са ни избрали /и онези, които не са гласували за нас/.
Съжалявам, че през изминалия мандат не успях да постигна разбирателство с мнозинството в общинския съвет. Истината винаги е някъде по средата, но като отговорен човек търся причината и в себе си.
Георги Александров
