Историческият музей в Монтана организира кръгла маса на тема „Чипровското въстание (1688 – 1690) и мястото на католицизма в българската история. Историографски аспекти". Събитието е в сряда – 13 септември в експозиционната зала на музея, съобщи директорът на институцията доц. Ваня Иванова
Основната цел на дискусионния форум е не просто да бъдат изведени и обобщени спорни въпроси, а да се представят документално обосновани хипотези и факти, наред с новопубликувани исторически извор. Открити са документи, които поставят под съмнение наложилото се становище за унгареца протестант граф Имре Тьоколи като водач на войските, опустошили Чипровци, каза доц. Иванова. Продължителността на Чипровското въстание също е под въпрос – оказва се, че е много по-вероятно Кипровец и околните му селища с католическо население да са разрушени през 1690 г. В тази връзка се появяват и нови действащи лица с ключова роля като Катана Мустафа бей и Йеген Осман паша.
През последното десетилетие е дообогатена в значителна степен информацията за обществено-политическото и културно-просветно развитие на банатските българи и Павликянската книжнина след XVIII век.
Сериозни научни приноси са налице и по отношение на униатската пропаганда в земите с българско население.
За участие в дискусията са поканени водещи специалисти от Института по балканистика с център по тракология и Института по история при БАН, Централния държавен архив и занимаващи се с краеведски изследвания, потомци на банатските българи – католици.
