Гладът за кадри в Северозапада се подхранва и от работодателите, и от работниците
Гладът за подготвени кадри е проблемът на днешното време, в това много скоро ще се уверят всички работодатели в България. И вероятно този проблем ще се усети първо в Северозападна България, където демографската криза се е превърнала в истинска катастрофа.
Отрицателният прираст в областите Видин, Монтана и Враца, който е в сила поне от 20 години, превърна един от най-красивите от природна гледна точка региони в истински триъгълник на смъртта. Факторите за това са няколко. От една страна са малкото новородени, които все повече са рожби на самотно живеещи майки от ромския етнос. Неслучайно в Северозапада вече има общини, в които определящите се за българи са малцинство. От друга страна застаряващото население е подложено на циничен геноцид, тъй като липсва елементарна здравна политика, а възрастните ни родители са изоставени без лекари, без грижи, без болници. Добрите лечебни заведения в Северозапада се броят на пръстите на едната ръка, но скоро и те ще намалеят, защото персоналът им също застарява. А тъй като няма кой да смени готвещите се за пенсия добри стари лекари, едно по едно лечебните заведения ще затварят. Примерът с детското отделение в МБАЛ „Христо Ботев“ трябва да е червената лампичка пред всички управляващи. Тъй като… скоро в Северозападна България няма да останат хора, които да бъдат управлявани. Да не говорим, че оцелелите от нехуманната държавна политика от последните 30 и повече години хора ще са или на пенсионна възраст или ще са в невъзможност да изпълняват основни трудови умения.
А е факт, че липсват подготвени кадри. И те липсват, защото никой не ги създава, никой не иска да ги задържи или да ги привлече от други райони. А млади хора може да дойдат във видинско, Монтанско или Врачанско, когато им предложат по-добри условия за живот. Това означава: по-високи заплати, жилища, екстри, каквито си нямат по родните места. Някой да се сеща за такива програми? Някой да е чувал за целенасочена политика на държавата? Тук-там се намират някои общини, които дават стипендии на млади кадри, за да ги обвържат с договори, например: Бойчиновци. Има и народни представители, които дават стипендии в опит да задържат младите и образованите в родните им домове, например: депутатът от Видин Росица Кирова. Да ме прощавате, ако пропускам някого, но…
А гладът за кадри в Северозапада се подхранва и от работниците, и от работодателите. Младите хора, които сега завършват средното си образование, не желаят да извършват тежък физически труд. Представителите на т.нар. „клавиатурно поколение“ предпочита да не бере домати, да не сади и вади картофи, лук или зеле на нивата, а да полага умения и знание във фейсук, инстаграм, туитър и др. социални мрежи. Затова коментаторите и разбирачите през последните 10-ина години се умножиха в пъти от преди. Всеки е готов да даде оценка за другия, без да познава проблемите му. Всеки иска да сложи присъда на другия. Всеки иска друг да му свърши работата. Като срещу това получава прилично възнаграждение. Имайте предвид, че има фирми, които вече не могат да намерят персонал за заплати от по 2 000 – 2 500 лева. Наскоро ми се обади собственик на автосервиз във Враца, който се оплака, че от 3 месеца не може да намери работник.
Подобно е положението във всички фирми. Във Враца се предлагат заплати от по 1 500 – 2000 лева за дограмаджия, но наплив от кандидати няма.
Наскоро уважавана строителна фирма обяви своите предложения от по 4 500 лева за главен счетоводител, за счетоводител от 4 000 лева, за общи работници по 2 200 лева, за тираджии – от 3 000 до 4 000 лева.
Според официалната статистика Врачанска област е на трето място по заплати в страната, като през второто тримесечие средното брутно възнаграждение е било 1 770 лева /данъчната тежест е около 20% от сумата/. Този извод на Националния статистически институт изглежда почти идеален на фона на ниво от 1857 лева за страната за същия период. Стига да беше истина, а не да е част от т.нар. принцип на изчисления „свинско със зеле“. Какво означава това?
На фона на високите заплати в АЕЦ „Козлодуй“ и свързаните с централата фирми и производства, ниските месечни възнаграждения в област Враца изглеждат прилични за България. А истината е, че поголовно в областта заплатите са на ръба на минималната работна заплата, като работодателите дават останалото под масата или изобщо не дават нищо. Бонуси като ваучери за храна, допълнителни материални стимулирания, премии и бонуси са „мръсни“ думи за работодателите в Северозапада. Това пък е причина за обезлюдяването на региона по икономически причини. За да не изглеждат като работещи бедни хората се принуждават да пътуват към други населени места всеки ден /а често и на смени/, за да оцеляват. Наскоро от Института за пазарна икономика бяха изчислили, че близо 4 000 души от областите Видин, Враца и Монтана пътуват до други градове, за да изкарват прехраната си. Най-голям е интересът към Козлодуй и Мездра във Врачанско, в Монтанско – към областния град, а във Видин – към другите големи градове от Северозапада.
И понеже никой не иска да работи за без пари, всеки гледа да се спасява. Най-често това става по един и същи начин и води до емиграция. По-предпазливите си намират работа в София, Пловдив, Бургас и други развиващи се икономически райони. По-смелите продават каквото имат за самолетен билет и тръгват към Терминал 2 с надеждата, че в чужбина ги чака мечтаният живот: работа, която да ги храни, спокойствие за децата им и сигурност за добра пенсия на старини. Защото всичкото това не се предлага нито във Видин, нито в Монтана, нито във Враца. Точно това показват ниските ставки на безработица от последните години в областните градове на Северозапада.
Изводът е един: хората в трудоспособна възраст бягат, защото никой в държавата не мисли за тях. Тук остават хората, които са на рискова възраст за емиграция, отчаяните или онези, които не искат да напускат дома си на никаква цена.
Както е тръгнало скоро и в Северозапада ще внасяме работници от Азия и Африка, тъй като тук няма да остане кой да работи. Не че сега има, но скоро ще разчитаме на сервитьори от Киргизстан, както е по морето, на лекари от развиващите се страни или на политически емигранти, бягащи от военни действия в собствените си държави.
На този фон звучат смешно и тъжно напъните на която и да е власт да ръководи Северозапада. Регионът ни е изоставен и от години е жертва на некадърни управници – на държавно, и на местно ниво, които не осъзнават гибелния хоризонт, към който ни водят. Повече от 20 години се строи пътят, който щеше да ни донесе спасението, но и към днешна дата пътуването между Видин и София е кошмар за всеки шофьор. Мостът над Дунава вместо да отпуши региона, го обрече на още по-сериозна криза, защото до него липсват комуникации, а препускащите /основно турски/ тирове избиват възрастните ни хора, влизат в къщите и дворовете им, рушат и малкото качествен асфалт по прашните ни шосета. Няма да е далече времето, може би след 10-20 години, когато построеният магистрален път ще преминава покрай „мъртви села“, а Северозападът ще е заприличал на пустиня. То и сега на територията /според адресните регистрации/ му оцеляват 400 000 - 450 000 души. Иначе са доста по-малко.
От година на година надеждата става все по-илюзорна, а действителността с още по-мъртва хватка стиска за гърлото жителите на този изстрадал, героичен и почти мъртъв регион. Ако някой иска да я има Северозападна България, трябва да предприеме спешни законодателни мерки за него. И то веднага. Не утре, а днес. Защото утре ще е прекалено късно и няма да има хора, за които да се прилагат тези мерки.
Питайте икономистите какви точно да са мерките – данъци ли да намаляват, да дават преференции на всеки, отворил нов бизнес тук ли, да дават повече пари на местните хора ли… Факт е, че повече никой не иска да работи за без пари, а много скоро ще стане ясно, че и няма кой да работи. Тогава вече ще е късно за каквото и да било.
Георги Александров
