Кризата с детското отделение на врачанската болница показа няколко важни неща.
На първо място: Когато мажоритарният собственик на едно търговско дружество не се грижи за своята собственост, тя стига до дъното. Такъв в МБАЛ „Христо Ботев“ е държавата, респективно министерството на здравеопазването /МЗ/. Неглижирането на проблема не е от вчера или днес, а поне от 20 години. От време на време то беше прикривано чрез изкупуване на акции от общините във Врачанско и придобиването им срещу покриване на задълженията. Така най-голямото лечебно заведение в областта стана почти напълно държавна собственост, тъй като МЗ има 88% от АД-то, а в началото на преобразуването в търговско дружество държавата държеше контролният пакет от 51 на сто. Какво се случи в тези дълги години на прехода? Процентите на държавата се увеличаваха за сметка на намалените дялове на тогавашните 11 общини /дори и Кнежа има процент в това дружество, защото преобразуването на болницата стана, когато тази община не беше преминала към област Плевен – б.а./. Обяснението на министър Хинков от преди дни е лесно: според него общините не са се грижили за врачанската болница и затова се е стигнало до сегашното й състояние. Сигурно от кабинета на здравния министър казусът изглежда точно така, но се питам какво би дала община Хайредин, за да заздрави сегашното положение на МБАЛ „Христо Ботев“? Две ниви в най-плодородната земя в областта ли? А община Кнежа, която е в Плевенско?
На второ място: Кадруването в болницата доведе куп меринджеи като директори на най-голямото лечебно заведение в областта. Не искам да обиждам никого, но партиите, които бяха на власт от 2000 г. досега са сред основните виновници за плачевното състояние на МБАЛ „Христо Ботев“. Защо ли?
Защото кадруваха с назначението на партийни активисти, от които така и не станаха добри мениджъри на болницата. Вижте дългия списък от имена, които са управлявали лечебното заведение: Володя Петров /назначен от правителството на НДСВ и сменил последния успешен директор в най-новата история Орлин Димитров/, Владислав Иванов /подкрепата на БСП/, Орлин Цветков /ГЕРБ/, Светозар Луканов /БСП/, Орлин Цветков /ГЕРБ/, Евгени Любенов /ГЕРБ/ Петър Керемедчиев /ГЕРБ/, Кети Ценова /ГЕРБ/. Това са хората, подписвали документи като изпълнителни директори в МБАЛ „Христо Ботев“ и които също носят отговорност за сегашното положение в най-голямото лечебно заведение в областта. А то е ясно: задължение от над 17 000 000 лева… За партийните назначения на по-ниските звена в болницата хич не ми се пише, но всеки се сеща за тях!
На трето място: Дублирането на болници намали съпротивителните силите на държавната. През годините се утвърди практика, която „източи“ силите, кадрите, а и парите на МБАЛ „Христо Ботев“. Държавата, която иначе и тогава, и сега е мажоритарен собственик, позволи на частни болници да дублират дейностите на областната лечебница и по този начин да й вземат кадрите, пациентите и парите, които идват заради болните по клинични пътеки. За казуса с „Вива Медика“ е писано много и никой не бива да го забравя, защото влезе в историята като порочна практика. Беше разследван и от прокуратурата, имаше повдигнато обвинение даже на заместник-министър. И какво от това…
То и в Монтана има дублиране на болници – частната „Сити Клиник“ е близо до държавната „Д-р Стамен Илиев“, но конкуренцията между двете не убива нито едната, нито другата, а дава по-висок здравен стандарт и грижи на пациентите. Затова приказките, че „Сърце и Мозък“ щяла съвсем да затрие МБАЛ „Христо Ботев“ са дело на хора, които не осъзнават, че вероятно разкриването на още една частна болница във Враца ще даде възможност за по-качествено лечение на пациентите. Пък и в града под Околчица и сега има частни болници, които с добър мениджмънт показват как се работи на печалба.
На четвърто място: Кризата във врачанската болница ще отмине. По някакъв начин сагата с педиатрията ще бъде решен. Вероятно на 11 септември детското отделение наистина ще отвори, ако се вярва на последната заповед на директора Ценова, но кой гарантира, че след него няма да се появи нов казус с АГО, с физиотерапията… Кърпенето на проблема и решаването му „на парче“ не води до промяна на картинката. Тъжната истина е, че все по-малко млади специалисти искат да работят за по 1 500 – 1 600 лева месечно, да дават нощни дежурства и да работят, без да ползват отпуските си. Което взриви спокойствието в педиатрията този път. Липсата на мениджър, който да успокои духовете, е един от големите проблеми на МБАЛ „Христо Ботев“, а уверенията към напускащите, че „и без вас ще съмне“ бяха капката, която преля търпението. Защото без лекари и медицински сестри няма болница! Може да има много благородни акции за възстановяване на АГО-то, но ако в него няма кой да работи, деца няма да се раждат, нали?!
На пето място: Държавната и общинска власт във Враца показаха завидно желание да помогнат. Областният управител Надя Донкинска доведе в града здравният министър, а кметът Калин Каменов не спря „совалките“, докато не намери заместници на напусналите педиатрията лекари и убеди медицинските сестри да останат. А честно казано и на двамата не им е работа да решават кадровата криза на болницата, докато изпълнителният директор е на почивка в чужбина! Кризата в педиатрията обаче показа, че когато има желание, се намира решение, а когато липсва воля за намиране на такова – се дават оправдания. Лошото е, че който се опитва да направи нещо, понася по-често негативи, отколкото благодарност.
Не забравяйте, че „пътят към ада е постлан с добри намерения!“
Георги Александров
