В "Конкурент" продължаваме да Ви разказваме за хора, дали своя прирос за Враца и оставили светла диря в съвремието ни. Днес ще Ви припомним за Наташа Шаматова, която отдаде живота си на врачанския куклен театър. Благодаря за този текст на Цветана Евгениева - журналист с опит и кореспондент на БТА за Врачанско, която ни подсети за Наташка и която накара някои да се изчервят от срам, че са забравили тази невероятна жена.
Да си спомним за актрисата Наташа Шаматова
Може би днес, 31 август, щях да бъда от първите, поздравили Наташка с юбилейната й 70-годшнина. Да чуя нежния й звънлив глас, да си представя смеещите й се чаровни трапчинки, гальовните й обичащи очи. И да й пожелая да радва още много години децата на Враца с магията на театралните кукли. Но за съжаление тя си отиде твърде рано и вече седем години си играе може би с небесните ангели, които, сигурна съм, я обичат колкото и земните- децата.
Емоционална, жизнена, искрена и всеотдайна Наташа Шаматова като че ли е била родена за куклите – онези приказни същества, които осмислят живота й от малка и стават нейна професия и призвание, и признание от обичащата я детска публика.
Като актриса, а по-късно директор и художествен ръководител на Държавния куклен театър във Враца, тя създава екип, който експериментира първата в страната открита сцена и получава творческо признание в Белгия, Корея, Хърватия, Австрия и Япония. В световния обмен влизат през 1989 г. с големия успех на фестивала в Белгия „Полет с ръкавица”, изпълнена на френски език. Почти неизвестната в България пиеса „Кучето, което не можело да лае” в Япония „пролайва” на съвършен японски и цял месец държи публиката в захлас. Следват нови покани от Страната на изгряващото слънце и за хиляди японци България означава Враца и Наташа. Означава фолклорна магия, изразена с постановката „Шевица шарена”, представена за 20 дни в десетки градове и села на Япония.
Според българските условия на демократичния преход и реформи, с много усилия, административни и финансови проблеми, Шаматова, подкрепяна тогава от своите колеги Капка и Емил Пеняшки, Явор Зехиров, Анна Ахчийска, Цветан Нецов продължават да експериментират и да търсят все по-смело новия модел театър на куклите. В името на своята публика – децата, които растат по-бързо от куклите, знаят повече и искат повече. И Наташа и театърът, слети в едно, им дават разнообразие от приказни теми и герои - зад паравана с „говорещи” кукли, с маски, клоунада, игра на сенки, музика и танци.
Сега небесната сцена е нейният театър и може би ангели и архангели се захласват по нейните спектакли.
Но Наташа Шаматова липсва на Враца и врачанските деца.
АВТОР: Цветана Евгениева
