Село Паволче се намира съвсем близо до Враца, в подножието на Врачанската планина, върху силно пресечен терен.
Землището му е полупланинско, с оскъдни условия за земеделски поминък и се простира на площ от 16 295 дка. Граничи на изток с Челопек. Местните хора казват, че двете села са като едно.
Стигаме до село Паволче по хубав асфалтиран път, по който в момента минава целият трафик към София. Минаваме покрай красивата сграда на училището. До нея се извисява достолепната каменна сграда на църквата, а над тях се издигат величествени скали, с причудливи фигури, някои от които местните хора са ги оприличили на Слона, на паметника Альоша и други. Има и еко пътеки, които водят до връх Околчица.
Селото ни посреща с голямо оживление пред кметството и читалището. В днешния ден деца от Паволче, Челопек и Згориград са се събрали на специален урок по добри обноски.
А в читалището постоянно влизат и излизат хора. Тук се работи активно с местните хора. Има занимания за децата, особено лятото, когато техният брой нараства, защото са на гости при баба и дядо. Читалището е домакин на инициативата "Резиденция баба". Млади творци ще живеят и творят един месец в селото.
Паволче е с красиви нови къщи, а старите са ремонтирани. В момента там живеят около 700 души. През лятото броят им се увеличава и стига до 1000. В селото преобладават младите семейства, които работят във Враца, а децата им ходят на детска градина и училище в областния град.
В центъра на Паволче работи супермаркет, зареден с много стока, не се пазарува на вересия, казва продавачката.
Емил Василев е кмет на селото четвърти мандат. Роден е тук и живее в Паволче със семейството си. Обича родния си край и се опитва да създаде добри условия за живот. Познава местните жители и наблюдава промяна в поведението и отношенията между тях:
"Хората станаха по-недоверчиви, озлобиха се... Младите хора трудно си намират работа, повечето учат... Престъпления нямаме... Имаме удобства - пощата ни работи, лошото е, че нямаме хора по заетостта, а имаме нужда от такива хора... Не знам защо спряха тези програми... Най-много се гордея с това, че направихме нова сграда на читалището, с библиотека, със салон. Нямахме салон къде да се събираме... Това е построено през 2008 година за 450 хиляди лева, направихме го за 1 година... Направихме до реката парк (...) с барбекю, детска площадка и направихме много улици... Една улица ни остана, чакаме да видим какво ще стане със сградата на училището. През 2018 година го закрихме... Щяхме да правим Център за младежи. Проектът е в Министерството на образованието и науката... Имаме недовършени неща... Тротоари искаме да направим, за да стане хубаво..."
В селото предстои да бъде подменен водопроводът по страничните улици, а централният е сменен, след което улиците ще бъдат асфалтирани, казва кметът Емил Василев.
В село Паволче рядко ще се видят къщи на един етаж. Повечето са на два или три етажа, като постоянно се строят нови. Има желаещи да купят в селото къщи и парцели.
През зимата пътищата се почистват редовно. Проблем обаче има с електрозахранването, добавя кметът Емил Василев:
"... Ние се захранваме от Мездра и много често ни спира токът... По 2-3 дена не сме имали ток... Сега ни направиха нова връзка на Хъшовете... И ще ни включат..."
Народно читалище "Петър Томов" в село Паволче е кръстено на първия директор на училище „Хр. Ботев“. Културното средище работи активно в много направления - художествена, културна, просветителска, обществена дейност и работа с деца в 14 секции. През лятото в селото при бабите си идват много деца от цяла България и в читалището се организират много събития специално за малките посетители, а танцовият състав и певческата група репетират активно и се включват в различни изяви, казва Мария Божковска, секретар-библиотекар.
Библиотеката и читалището се разрастват постоянно, а помещенията, в които се намират, са малки и недостатъчни за тях. Затова успяват да се сдобият с по-голямо помещение. дадена им е бившата детска градина в селото с решение на Общинския съвет във Враца. В момента сградата се почиства, ремонтира и обновява, за да може да поеме своите нови функции, обяснява Мария Божковска.
Попитахме местните хора как се живее в селото:
"Имаме прекрасни лекари и сега, и преди... Това са Донови, цялата фамилия са лекари... Много сме доволни... Децата няма къде да се събират... Пътят ни е добър, минава за София... Нормално се живее, няма сериозни проблеми, всички хора работят във Враца... Тротоарът, който го отразяха и свиха мантинелите, трябва да се оправи... Хората няма къде да минават..."
