Изглежда, че с напредването на XXI в. цивилизацията ни е на път да наруши трите закона на роботиката, изковани от прочутия американски научнофантастичен писател Айзък Азимов.
Те са основно верую на учените, които се занимават с разработването на изкуствения интелект:
1. Роботът не може да навреди на човешко същество.
2. Той трябва да се подчинява на заповедите му, освен когато нарежданията влизат в противоречие с първия закон.
3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с първия и с втория закон.
Тази своеобразна конституция на роботиката е съчинена от Азимов като превантивна мярка не за роботите, а за човеците. Но явно за пореден път хората няма да изневерят на опортюнистичната си природа и ще прегазят тези неофициални закони, принудени от обстоятелствата или за да задоволят войнолюбивите си амбиции.
Пред очите на всички армиите на големите политически играчи започват да приспособяват към арсенала си изкуствен интелект (AI), който да подобри ефективността, точността и леталността на оръжията им и потенциално да премахне нуждата от човешка намеса.
Пресен пример е Израел, който през последните години активно внедрява AI във военните си сили. Светът стана свидетел на роботизираната мощ на израелската армия в края на 2020 г., когато Мосад използва високотехнологичен, компютаризиран робот-снайперист, снабден с AI и множество камери, управляван чрез сателит и способен да изстрелва по 600 патрона в минута, за да убие ръководителя на иранската ядрена програма Мохсен Фахризаде.
Съществуването на подобна технология поражда множество етични проблеми, но е и в директен разрез с мантрата, че робот не бива да се използва за убийство на човешки същества.
Освен че Израел успешно роботизира офанзивните си сили, страната прилага роботиката и в методите си за защита. Още през 2011 г. Тел Авив разработва мобилната отбранителна система “Железен купол”, за да отбранява въздушното си пространство от ракетите на ислямистките организации “Хизбула” и “Хамас”.
Системата функционира, като открива, анализира и прехваща различни цели - минохвъргачки, ракети и артилерия, и има възможности за работа при всякакви метеорологични условия.
Прилагайки AI, “Купол” е в състояние да различи дали идващите заплахи ще се приземят в населен, или в необитаем район, като във втория случай ги игнорира, а това намалява разходите за експлоатация и свежда до минимум ненужните отбранителни изстрелвания на ракети.
Нарастването на напрежението в Палестина е една от причините Израел да развива роботизирани технологии. Миналата година западни медии съобщиха, че Тел Авив e инсталирал две кули с роботизирани картечници по върховете близо до бежанския лагер “Ал Аруб” в южната част на Западния бряг.
Очевидци разказват, че когато млади палестинци протестират по улиците срещу израелските войници, роботизираните оръжия започват да ги обстрелват със селзотворен газ и гумени куршуми.
“Сънародниците ми се опасяват, че с новото оръжие може да бъде злоупотребено или хакнато и никой да не носи отговорност в потенциално смъртоносни ситуации. Хората недоволстват, защото според тях това е тест на оръжие върху цивилни”, казва палестинският активист Иса Амро.
“Израел използва технологията като средство за контрол на гражданското население”, предупреждава Дрор Садот, говорител на израелската правозащитна група B’Tselem.
Наскоро се появиха данни, че Тел Авив разполага с програми с изкуствен интелект, способни да организират и изпълняват цели военни операции с оръжия за дистанционно убиване. Реално това е пълно разрушаване на всички табута и създаване на робот, който убива сам и сам избира жертвите си.
Военните сили все още не са коментирали темата, но вътрешни източници твърдят, че се използва технология за стратегически препоръки, която може да обработва огромно количество данни, за да избира цели за въздушни удари.
Впоследствие друга програма, наречена Fire Factory, анализира резултатите и съставя планове за внезапна атака, като дори изчислява нужното количество боеприпаси, определя най-приоритетните удари, предлага график за изпълнение, а след това раздава задачи на безпилотни самолети и дронове.
Служител на Израелските сили за защита твърди, че и двете системи се контролират от хора - оператори, които проверяват и одобряват резултатите и изготвените планове за нападения. Въпреки това технологията не е обект на регулация на международно или държавно ниво.
Поддръжниците на програмите твърдят, че усъвършенстваните алгоритми могат да надминат човешките възможности и да помогнат на военните да сведат до минимум жертвите, докато критиците предупреждават за потенциално смъртоносните последици от все по-автономни системи.
“Ако има грешка в изчисленията на изкуствения интелект и ако той не може да бъде обяснен, тогава кого ще обвиним за грешката? Можете да унищожите цяло семейство въз основа на една грешка в системата” - опасява се Тал Мимран, преподавател по международно право в Еврейския университет в Йерусалим.
През 2019 г. в доклад на американското военно министерство се съобщава, че Русия разработва междуконтинентално ядрено подводно торпедо с изкуствен интелект, наречено система “Статус-6”.
Оръжието се описва от американски военни експерти като устройство от типа на дрон, изстрелвано под вода, което потенциално може да измине хиляди километри и да порази крайбрежни цели на САЩ като например военни бази или градове. При детонация устройството е проектирано така, че да предизвика големи зони на радиоактивно замърсяване.
За да отговори на китайското предизвикателство по море, Америка пък е започнала да разработва безпилотни кораби, които не се нуждаят от екипаж и могат да се управляват чрез AI. Според плана на Военноморските сили на САЩ до 2045 г. страната трябва да разполага с флотилия от 150 плавателни машини, които ще бъдат по-малки и по-евтини за експлоатация, тъй като не се нуждаят от животоподдържащи системи и могат да бъдат пилотирани от разстояние./ "24 часа"
