Всяка година през лятото Вършец отдава дължимото на минералната си вода и на красивата природа. През юли и август курортът посреща певци и актьори, спортисти и гости от близо и далеч, които се включват в празниците.
Официалното откриване беше в петък в навечерието на големия християнски празник Преображение Господне.
"В тези празнични дни, ние отдаваме почит на природните дадености, на красивата архитектура и градоустройство, които са направили нашия град един от най-красивите курорти в България. В тези дни, ние почитаме и лековитата минерална вода, която е дала възможност Вършец да се развие в посока туризъм и балнеолечение. Днес се прекланяме и пред паметта на д-р Дамян Иванов-първият балнеолог в България, на когото дължим прекрасния боров парк, красивата алея с чинарите и архитектурния комплекс Баните с казиното. Искам да ви пожелая много здраве, много щастие и успехи и нека да ни е честит празника на курорта минералната вода и Балкана.", каза на хилядите, събрали се пред читалището кметът инж. Иван Лазаров.
Всичко, което е днес, Вършец дължи на д-р Дамян Иванов, но тайните на водата са известни още средата на 19 век.
По разкази на стари хора, предавани от поколение на поколение, местният жител Димитър Лучков през 1850 г. пада от дърво и за дълго време остава на легло. Състоянието му от ден на ден се влошава. Тогава старейшините решават да изкопаят и изчистят топлия гьол и скришом, предимно нощем, да потапят болния. След 15-20 къпания той се привдига и започва да ходи. Все пак селяните не разгласяват случая, страхувайки се, че турците, ако научат, ще наложат нови данъци за селището. Изворът е затрупан с пръст и камъни. Така минават десетина години, докато през 1860 г. врачанският първенец Христо Савов, баща на Ботевия сподвижник Стефанаки Савов и дядо на Димитър Савов, страдал от ревматизъм и ходел се с патерици, но научил за извора. Той пристигнал във Вършец, разпоредил да се изчисти изворът и започнал да се къпе в него. След 20-25 бани хвърлил патериците. От признателност за изцелението, направил щедро дарение на черквата и заповядал при извора да се постави икона, и да се назначат двама старци да прибират лептата, която къпещите се ще дават. Съветва старейшините да не крият извора, а да го почистят и пригодят за къпане, като позволят на всички, независимо от вяра и народност, да се възползват от лековитата вода.
След заминаването си, врачанският първенец разгласява в турските вестници за лековия извор. Посетителите се увеличават. Черквата започва да дава извора под наем – пръв наемател е местният предприемач Илия Попов, който плаща наем от 500 гроша. Илия Попов издига над извора колиба, покрита с шума, която да запазва къпещите се от слънцето и хорски погледи. В близост построява втора колиба, в която продава напитки и закуски.
Известността на баните започва да расте. Мълвата за тях достига до Мидхад паша, валия на Дунавския вилает. С комисия, в която влизат и лекари, през 1867 г. пристига във Вършец, за да види и проучи изворите и евентуално да ги отчужди в полза на държавата. Вършечките старейшини молят за съдействие берковските първенци и чорбаджии, които да се застъпят пред пашата да не отчуждава баните. Всички те настояват, че изворите са черковни. Пашата обещава да ги остави на черквата, като настоява да се построи за извора прилична сграда, да се поддържа чистота и да се взема определена такса за къпане.
Историята разказва, че хиляди семейства започнали да търсят изцеление край лековития извор. През 1906 година княз Фердинанд издава указ, с който разпорежда да се отпусне кредит за строителство на обществена баня край извора. Следват няколко царски указа за отпускане на пари и така през 1910 година проектът на банската сграда е възложен на архитект Никола Нешов. Роден във Видин той е възпитаник на Кралското висше техническо училище в Щутгарт, Германия. 1910 година е решаваща за Вършец. Тогава архитект Нешов се среща с д-р Дамян Иванов. Той е основният двигател за изграждането на Вършец като курорт. Идеите на доктора, реализирани от архитекта, водят до драстични промени в малкото планинско селище.
На 10 юли 1910 година е отворена първата баня във Вършец. През 1911 година д-р Дамян Иванов започва изграждането на Боровия парк.
През 1930 г. отваря врати и Новата минерална баня, която е разположена на площ от 732 кв. м, построена в античен стил, като „Храм на здравето”. За да оживи селището, д-р Дамян Иванов се свързва с богати чужденци и заможни българи, агитира ги и успява да ги убеди да си направят вили във Вършец – някои от тях наистина вдигнали уникални с нетипичния си за региона стил „арт деко” постройки, наредени от двете страни на Алеята с чинарите.
През 1934 г. д-р Дамян Иванов създава и Слънчева градина, една от най-привлекателните забележителности на балканското селище. Името ѝ идва от проектираните под формата на лъчи алеи, изградени от специален камък, който блести на слънчевата светлина.
Д-р Иванов разбира, че дошлите да търсят спасение и отмора в курорта трябва да имат място за забавления и веселие. И през 1920 г. започва изграждане на казино. Проектът за сградата, отново е на арх. Никола Нешов и копира казино в прочутия курорт Баден-Баден. И отвън, и отвътре казиното напомня за Швейцария – всичко е лъскаво, стилно и уютно. Открито е през 1924 г. Чест гост на казиното е и принц Кирил, брат на цар Борис ІІІ. Мечтата на доктора се сбъдва – след откриването на казиното, курортът започва да се посещава и от фабриканти, търговци, министри, писатели, поети. През 1938 г. казиното е осветено с електроцентрала, дарена на селото от цар Борис. Същата година в казиното е проведен първия конкурс за женска красота „Мис Вършец”, който е спечелен от русенката Олга Дръндарева.
През лятото в казиното гостуват софийски оркестри, има представления на театър „Одеон”.
Така е било през 30-те години на миналия век, а днес хората във Вършец – и гражданите и властта искат да си върнат Царското казино. То е занемарено, но е част от активите на здравното министерство и общинската власт не може да направи нищо.
„А идеи има. Правени са десетки опити собствеността да бъде прехвърлена на общината, за да можем да кандидатстваме по проекти, да търсим финансиране и да върнем блясъка на тази емблематична сграда“, казва кметът Иван Лазаров.
През последните години Вършец постепенно връща някогашната си слава и блясък. И заслугата е на неговите граждани, на местната власт и на предприемачите, изградили суперлуксозни хотели, които посрещат гости от цялата страна. За столичани Вършец е любимото място за уикенд почивка. През лятото места в хотелите трудно се намират, а за да е има забавления и веселие за почиващите, общинската власт през цялото лято организира различни мероприятия – лятно кино, театър на открито, изложби и концерти.
На откриването на празниците тази година благословията за хората дойде от Видинския митрополит Даниил.
"Велика Божия милост е това, че Господ е надарил с лечебни свойства изворите, които са тук в града. Какво голямо богатство - водата е в изобилие, а Господ я е надарил и с лечебни свойства", каза дядо Даниил.
През целия юли жителите и гостите на Вършец бяха част от невероятни забавления – маратон, конни състезания, състезания с велосипеди, кино, театър.
По традиция баща и син Паунови показаха картините си на открито. Двамата са сред най-продаваните наши художници.
40 картини на Паунови бяха подредени на Алеята на чинарите. В тях двамата художници са показали красотата на Северозападна България и на френския остров Корсика, където са живели преди години. В платната оживяват стари къщи от китните планински села край Вършец - Горна бяла речка, Долна бяла речка, Горно Озирово, Долно Озирово, Миланово, Дружево, Слатина, Заножене. Пресъздаден е някогашният бит в северозападния край, старата подредба на домовете, работата в ниви, градини и планински ливади.
Георги Паунов - старши има над 80 самостоятелни изложби в различни страни по света, а синът му – около 30 самостоятелни експозиции. Двамата имат златни медали и дипломи от изложби в Париж, Хамбург, Брюж и други градове в Европа. Техни картини са притежание на галерии и колекционери в САЩ, Канада, Австралия, Обединените арабски емирства и европейски страни. В последните години двамата художници живеят в родния си град Вършец, където рисуват курорта и красотите на Стара планина.
Всяка вечер на открита сцена своето изкуство показваха известни изпълнители, а вечерта на официалното откриване пред читалището буквално избухна атрактивната Керана и нейните космонавти.
Заря озари небето над Вършец.
Празниците продължават до края на август.
