Тази рубрика излиза повече от 5 години. Тя се появи като проект на в. „Конкурент“ от необходимостта да разкаже за славни играчи, обличали екипа на Ботев /Враца/, която по някаква причина са били забравени във времето. В повечето случаи в нея сме разказвали за местни таланти, които са тръгнали към големия футбол именно от стадион „Христо Ботев“. Днес обаче темата е друга – ще разкрием малко известен факт: старши-треньорът на Левски Николай Костов е играл един сезон на стадион „Христо Ботев“. Това обстоятелство не е толкова добре известно на запалянковците.
Рубрика на Георги Александров
Старши-треньорът на Левски – Николай Костов, е играл с екипа на врачанския Ботев. Това става през предпоследния сезон от общо 26 поредни, в които клубът неотлъчно е в родния футболен елит. Костов идва в града под Околчица от Славия. Той няма много добри спомени от престоя си в Ботев. „Бях преотстъпен и не съм участвал в толкова много срещи. Имам и неприятен спомен“, връща се назад във времето той. Костов пристига като преотстъпен от столичния Левски и е част от Ботев през сезон 1988-1989 г. И до днес според Уикипедия този престой на Костов не е отразен, като според публикацията той е изиграл за „сините“ 6 мача. Това обаче не отговаря на истината, установи нашата проверка. Николай Костов има 7 мача със зеления екип през първенството 1988-1989 г.
Борислав Страшимиров, който бил като брат на Костов в отбора, твърди, че престоят във Враца е рестартирал кариерата му на футболист. Неприятният спомен е свързан със здравословен проблем на 5-годишната /тогава/ дъщеричка, която е спасена от лекарите във врачанската болница.
Бивши съотборлници на настоящия син наставник казват, че той е имал лют спор с Юлиян Емилов-Яшко, който бил разрешен по мъжки - с шамари. Днес обаче никой не иска да си спомня за дребните закачки, които са имали славните играчи, когато са били по-млади.
Кампанията е кошмарна за врачани. През предходния сезон те са се спасили, благодарение на невероятния си късмет и... Берое, който побеждава като гост плевенския Спартак – изпадащият вместо Ботев. След края на шампионата пък Костов заминава за София, като облича екипа на Славия. До края на кариерата си играе още за кипърския Анортозис, за Левски и за Спартак /Варна/.
В Ботев по това време има много промени – Илия Вълов заминава за ЦСКА, с когото същата година стига до полуфинал за КНК срещу Барселона. Новите попълнение, сред които е и Костов, не могат да дадат класата, от която имат нужда врачани. Лошото начало на първенството, а в първите 9 кръга отборът няма победа. У дома 3 равенства – със Славия 0:0, а с Пирин и Дунав по 1:1. Крушение с 1:5 срещу ЦСКА, 0:3 с Локо /Пловдив/ и 2:2 със Спартак /Варна/. На този фон идва знаменитото 3:1 над Витоша, както тогава се казва Левски / попадения на Гарев и Маринов – 2/. До Нова година врачани регистрират още по-бледо представяне – мижаво 2:1 над Пирин у дома и равенство на „Тича“ с Черно море от 1:1. Останалото са загуби и логично отборът зимува на предпоследното 15-о място.
В паузата на помощ е призован Илия Панев, който отново успява да намери верният път към спасението. Старшията вкарва желязна дисциплина, а отборът започва тренировки от 9 сутринта, като играчите си тръгват чак след втората тренировка.
През пролетния полусезон не липсват загуби – домакинско 1:4 срещу съперник за оцеляване, какъвто е Локо /Пд/ и 0:6 от Витоша – „сините“ си връщат тъпкано на врачани за боя от есента. Благодарение на 5 поредни победи – най-впечатляващ е финалният щурм: у дома с 4:0 над Черно море и навън с 3:1 над Берое. Това помага на тима на Панев да запази елитния си статут. Ботев приключва кампанията на 13-о място с 26 точки.
