Продължаваме да ви разказваме интересни истории от миналото, свързани със славни врачани, оставили светла диря в историята. Този път историята е тъжна и разкрива жестокостта на българина към неговите собствени герои.
Съдбата на врачанина Мито Цветков доказва, че в България често страдат невинните, а героите не само биват наказани, но и низвергнати от собствените си сънародници. Революционерът Мито Цветков умира в бедност, разорен в следосвобожденска България, защото е финансирал Ботевата чета.
В дома на заможния търговец през 1872 г. Васил Левски създава врачанският революционен комитет. Апостолът дава именно на Мито Цветков специални правомощия. Доверие, което е оправдано напълно. Няма по-деен, „оправен” и организиран човек от Мито Цветков в този регион. След смъртта на Левски той ще е един от хората, които не се покриват в „миша дупка”, а ще се опитва да продължи делото на Апостола.
Мито Цветков става поръчител или гарант по една сделка с лой и пастърма, от която да се финансира оръжието за Ботевата чета. По това време става дума за ценна търговска стока, след чиято продажба в Румъния е събрана сумата от 13 000 златни франка, които отиват за Априлското въстание. Стоката е купена от българи и турци на „вересия”, а заради доброто си и честно име Мито Цветков е гарант, че парите един ден ще си отидат при продавачите. Но франковете не отиват при продавачите, а за оръжие. Самият Мито става участник в Ботевата чета и след нейния разгром е заловен и заключен във видинския затвор.
Идва свободата и Мито Цветков се завръща в свободната си родна Враца. Но един от българските продавачи на лойта и пастърмата - Младен Скачоков, си поисква парите за стоката. Напразни са усилията на Мито Цветков някой да вземе да уреди „кредита” в Княжеството. Защото никой не иска да връща „комитетските пари”. Направено е прошение за опрощаване на кредита до парламента, но то остава без отговор. В крайна сметка Мито е осъден бързо и му е продадено цялото движимо и недвижимо имущество заедно с бащината му къща. Интересен факт е, че турчин-кредитор по същата сделка, на име хаджи Арап, не си търси парите, за разлика от Скачоков. Историята за злополучния край на Мито Цветков е описана от Захари Стоянов и Стефанаки Савов.
Мито Цветков, гордият търговец и революционер, на когото турците от уважение казвали Бакалбашийски, се поболява и съкрушен плаща последната си вноска по „въстаническия” борч през януари 1881 г. Умира през май същата година. 9 години след кончината му на паметника на Ботев във Враца ще поставят красив барелеф на Мито.
Според писателя и изследовател Николай Иванов, едни от последните думи на Мито Цветков били отправени към безкрая и неговия войвода: „Ботев.. Ботев, защо не ме убиха турците...”.
