Тази рубрика излиза вече от 5 години на страниците на „Конкурент“. Тя е посветена на хора, играли с екипа на футболния Ботев /Враца/, които по една или друга причина са били забравени във времето. В 102-годишната история на местния клуб за него са играли доста интересни футболисти, като всеки има своята история. През годините рубриката се утвърди като запазена марка на вестника на Северозападна България – „Конкурент“. Повечето истории могат да бъдат прочетени и на едноименния информационен сайт. Има и специална група в социалните мрежи, в която може да се проследи поредицата. Днес припомняме истории от преди 40 г., когато за първи път трима от Ботев за националния тим едновременно.
Рубрика на Георги Александров
В първата част от тази история разкахме как трима от Ботев едновременно попадат в националния отбор на България - това се случва в цикъла от квалификациите за европейското първенство във Франция през 1984 г. Битките обаче започват по-рано.
Бавно и последователно Вуцов напипва верния ритъм. А и противниците играят на българите – Уелс и Югославия въртят два равни мача: 1:1 и 4:4, с което дават шанс на нашите да се върнат в сметките. След ценен успех над Норвегия с 2:1 като гост с голове на Стойчо Младенов и Наско Сираков идва и минималната победа с 1:0 над Уелс в София. Руси Гочев, който влиза на мястото на Цветан Данов, бележи безценното попадение.
Така гостуването на Югославия се оказва решаващо в групата. Преди мача на стадион „Полюд“ в Сплит три тима имат шанс да идат на европейското. При равенство между Югославия и България „драконите“ печелят надпреварата. При успех на „плавите“, те се класират. За да се класираме ние, е нужен успех с 2 гола. При минимална българска победа се изравняваме по точки с Уелс, което заради разменените победи с по 1:0, изпраща решаването на спора с теглене на жребий или трети мач.
Така всички карти са на масата на 21 декември 1983 г. В стартовата единайсеторка не попада нито един врачанин, но на резервната скамейка има трима: вратарят Илия Вълов, който вече е станал резерва на Борислав Михайлов, халфът Цветан Данов и нападателят Емил Маринов.
Нашите откриват резултата чрез Божидар Искренов в 29-та мин, който е изведен от Стойчо Младенов. Преди това Стойчо Младенов и Живко Господинов пропускат невероятни положения да разпечатат „плавите“. Сърбите обаче правят обрат след 2 попадения на Сафет Сушич, който по това време играе във френския ПСЖ. Капитанът ни Георги Димитров обаче изравнява резултата за 2:2. В последните минути драмата е пълна. Ради Здравков и още двама негови съотборници излизат срещу вратаря на домакините, но халфът вместо да подава бие в тялото на Симонович. При ответната атака Раданович бележи заветното попадение за плавите и те след 3:2 се класират за европейското.
Бесен от развоя на мача и най-вече от отпадането на своя тим треньорът на Уелс – Джон Тошак, произнася култова фраза: "Какво ли друго можем да очакваме, когато два балкански отбора се срещнат на една балканска поляна?!"
За първи път трима от врачанския Ботев едновременно са част от представителния отбор. През годините градът под Околчица е имал по най-много двама представители: Цветан Йончев /вече с ЦСКА/ и Валентин Малджански през кампанията за Евро `80, Валери Цветанов и Валентин Малджански – преди това, Мартин Петров и Валентин Илиев – десетилетия по-късно. Никога повече обаче трио от Враца не е било в първия тим на страната ни.
Националният отбор на България по време на квалификационния цикъл за Евро '84:
Седнали (от ляво надясно): Антим Пехливанов, Живко Господинов, Руси Гочев, Георги Димитров, Ради Здравков, Стойчо Младенов, Божидар Искренов
Среден ред: Наско Сираков, Цветан Данов, Васил Методиев (пом. треньор), Иван Вуцов (старши треньор), Аян Садъков, Сашо Борисов
Заден ред: Александър Динев (администратор), Любомир Шейтанов, Александър Марков, Николай Арабов, Емил Маринов, Петър Петров, Борислав Михайлов.
