Тази рубрика излиза вече от 5 години на страниците на „Конкурент“. Тя е посветена на хора, играли с екипа на футболния Ботев /Враца/, които по една или друга причина са били забравени във времето. В 102-годишната история на местния клуб за него са играли доста интересни футболисти, като всеки има своята история. През годините рубриката се утвърди като запазена марка на вестника на Северозападна България – „Конкурент“. Повечето истории могат да бъдат прочетени и на едноименния информационен сайт. Има и специална група в социалните мрежи, в която може да се проследи поредицата. Днес припомняме истории от преди 40 г., когато за първи път трима от Ботев за националния тим едновременно.
Рубрика на Георги Александров
Трима славни футболисти на врачанския Ботев попадат в сметките на националния селекционер Иван Вуцов за цикъла от квалификации преди европейското първенство през 1984 г. България не достига до мачовете във Франция заради драматичния завършек в групата и един „крив“ шут на Ради Здравков срещу бивша Югославия.
Селекцията на вуйчо Ваньо, както по това време ласкаво наричат габровския специалист Иван Вуцов, обаче е много сериозна. В редиците на „лъвовете“ попадат нападателят Емил Маринов, който по това време се е утвърдил като водещ реализатор на Ботев, както и човекът, който му подава – Цветан Данов. Те записват съответно 3 и 4 мача за представителната ни гарнитура. В края на квалификациите пък на мястото на Любомир Шейтанов е повикан Илия Вълов, която за дълго ще остане „дубльор“ на Борислав Михайлов.
Години по-късно Данов ще признае пред „Конкурент“, че е отпаднал от сметките на Вуцов, защото е отказал да смени Ботев /Враца/ с Левски. За времето си това било нечувано, но магичният халф от монтанското село Белотинци и досега твърди, че не съжалява за избора. „Във Враца не само ме ценяха, а ме обичаха. Запалянковците пееха песни за нас, защото бяхме изградили силен тим. А в София щях да съм един от многото, обличали екипа на Левски.
Кампанията започва зле за нашите. На 27 октомври 1982 г. Норвегия, която в онези години ни е абонат, успява да ни открадне точка с равенство от 2:2. Следва нова грешна стъпка – в София нашите губят от Югославия с 0:1 на 17 ноември 1982 г. На 27 април 1983 г. поражението от Уелс с 0:1 като че ли окончателно убива амбициите ни да играем на шампионата на Стария континент. Преди мача Божидар Искренов-Гибона с финтове из нощна София едва не си докарва отстраняване от отбора. В Рексъм, където се играе мачът с „драконите“ обаче избухва нов скандал – Иван Петров е хванат да краде чифт маркови дънки. По онова време това е голям срам за целия соцлагер. Играчът е изваден от ареста, но изпада и от групата за мача, както и от националния отбор. Завинаги. Налага му се да работи като докер на варненското пристанище, преди да бъде реабилитиран.
Националният отбор на България по време на квалификационния цикъл за Евро '84:
Седнали (от ляво надясно): Антим Пехливанов, Живко Господинов, Руси Гочев, Георги Димитров, Ради Здравков, Стойчо Младенов, Божидар Искренов
Среден ред: Наско Сираков, Цветан Данов, Васил Методиев (пом. треньор), Иван Вуцов (старши треньор), Аян Садъков, Сашо Борисов
Заден ред: Александър Динев (администратор), Любомир Шейтанов, Александър Марков, Николай Арабов, Емил Маринов, Петър Петров, Борислав Михайлов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
