В разгара на лятото, когато в цялата страна текат ремонти и възобновяване на градската инфраструктура, в Белоградчик хората се чудят как да се справят с тоновете боклуци и непрестанните дългове, натрупани от местната управа, начело с кмета Борис Николов. На фона на това съседните общини Ружинци, Димово и Чупрене вече осезаемо напредват с подобряване на своя облик и се възползват навременно от усвояването на средства от европейските програми. Кметът на Ружинци Александър Александров, който управлява общината от 2 мандата, възстанови дори стари земеделски пътища.
Няколко са сериозните тревоги на жителите на Белоградчик от началото на лятото. На първо място хората са сериозно притеснени от разрастването на нерегламентираните сметища и струпването на отпадъци в центъра на града. Като допълнение ежедневно се оплакват и от мръсна питейна вода. Много от тях са принудени да ползват традиционните градски чешми, които след години занемареност бяха почистени и възстановени в акции на председателя на общинския съвет Боян Минков и краеведа Иван Трифонов. Те обаче дават едва капка решение в морето от проблеми.
Друга спорна тема в града на скалите се оказа ремонтът на кръговото, което местните с насмешка наричат елипсовидното. След проверка на документацията стана ясно, че за него кметът Николов се е готвил да плати крайно завишената сума от над 40 000 лв. Заради липсата на аргументация за цените по ремонта мнозинството от общинските съветници изискаха от Николов да се коригира тази сума, за да не се оголва още повече и без това изпразнената през последните години градска хазна.
Резултатът е, че той е платил 25 000 лв. - отново много над реалната себестойност на реновацията. Остана пожеланието „дано поне не се налага ремонт на ремонта“. То беше зародено още при лошото качество на санираните сгради през пролетта, когато отново имаше многобройни сигнали за компрометирани ремонтни дейности, които за сметка на това са излезли скъпо.
Местните хора алармират, че нехайството на досегашната управа на града се отразява не само върху тях, но и върху туристите, които традиционно се струпват в Белоградчик по това време на годината. Паркирането пред Крепостта продължава да е в пълен хаос, осветлението в централната градска част е „концерт по желание“, забележителностите тънат в бурени. Най-голямото разочарование обаче идва от нашите колеги от телевизионното предаване „Без багаж“, които са били готови да направят сериозна реклама на пещерата „Магура“ и то изцяло безплатно, но не са били допуснати да снимат рисунките в нея, заради липсата на изрично позволение от кмета на Белоградчик. Дори подписът на министъра на културата не е бил достатъчен. За сравнение, по цял свят за подобна възможност се дава огромна сума общински средства, а тук е налице абсурдната ситуация за доказване на еднолично его и разочароване на снимачния екип, на туристите и на хората от града.
Дори шепата привърженици на досегашната управа са безсилни да оправдаят липсата на адекватност при решенията на общината. Тези от тях, които вярваха, че народът като няма хляб, е добре да има зрелища, също останаха попарени след посредствено организираните традиционни културни събития като фестивала „От Тимок до Искър“ и Белоградчишкия панаир. Надеждата остана в започващия след няколко дни 100-годишен събор при прохода „Кадъ боаз“ и разбира се мащабната „Опера на върховете“. Те ще привлекат хора от цялата страна и чужбина и ще направят Белоградчик център на общественото внимание. Ще се съберат много хора, ще се изприказват много неща, ще се отделят много пари, ще се вихри веселба… а съседните общини тихичко ще продължават да се разхубавяват и да подобряват качеството на ежедневния живот. Техните кметове са наясно, че независимо от летните жеги, съзнанието на жителите им не е замъглено. Идва есен и тогава всички ще искат. Ще искат да не са на опашката. Защото да си кмет на Белоградчик не е като да си кметски наместник на Белоптичене /родното село на Борис Николов, намира се в община Ружинци - б.р./!
