Язовир „Огоста“ е може би най-противоречивото място за жителите на Монтана. За някои огромният водоем винаги ще всява страх, а други се опитват да го превърнат в място за удоволствие и истинска радост.
Юнските порои отново изкараха на повърхността страховете на хората. Различни сайтове тръбяха, че водоемът прелива, а жителите на Монтана стягат багажа и се готвят за евакуация. Нищо от това обаче не беше вярно. Язовир „Огоста“ беше най-строго наблюдаваното място по време на опасните дъждове миналия месец. Водата се изпускаше контролирано, за да не се наводнят селищата по поречието на река Огоста, не се допусна котата да се покачи над 193 метра и в момента всичко е спокойно. Двата ВЕЦ-а продължават да работят на пълна мощност, рибарите отново влязоха с лодки, за да търсят големи риби, а група ентусиасти призоваха „Открий язовира“ и след едногодишен труд превърнаха мястото в атракция.
„Убедени в твърдението, че "Истината винаги е пред очите ти", отново я съзряхме точно пред себе си.
В язовира срещу нас, над нас, в сърцата ни.
Ловили сме там риба, карали сме водни ски, обикаляли сме го с гумени и моторни лодки, чистили сме бреговете му, плували сме.
Опъвали сме палатки, палили сме огън, пили сме, пекли сме се, правили сме любов, заливали сме се от смях.
Сега ще можем и да се разходим с лодка, да караме джетове, да гребем с каяци и пак да летим над водата, както когато бяхме деца.
Както го могат децата.
Ще можем да си доставим удоволствията, които си вървят с лятото.
Особено с това лято.
Заслужили сме си го.“, казват хората, които превърнаха страшилището – „Огоста“ в място за приключения.
Той е Ради Стоянов, познат е на местните като изкусен оператор. Ради обаче е и човек с идеи, човек на риска, който е убеден, че мечтите трябва да се преследват, това е мисията ни на този свят – да мечтаем и да го променяме. А винаги плътно до него със сръчни ръце и безусловна подкрепа е Рени Христова – или просто Ренката - момичето, което с микрофон в ръка търси недъзите в нашия свят и ни ги показва. С тях са и много приятели, хора, които им вярват, защото Ради и Ренката заразяват с ентусиазъм, с идеи и не се отказват. Те просто успяват.
„Не съм рибар, но язовирът винаги ме е примамвал. В него има някаква сила, която не те оставя равнодушен. В Монтана има хора, които познават тази голяма вода като дланта си. Вадили са огромни риби, познавам и такива, които живеят на стотици километри, но всяко лято са тук с каравани заради страстта си към риболова и магията на голямата вода. Аз реших да направя друго. Да дам тази красота на хората чрез атракции.“, казва Ради.
От началото на юли на понтон в язовира вече има закотвени лодки, джетове, водни колелета, каяци. Пристигнали са от всички краища на страната – Варна и Приморско, Козлодуй, София и Велико Търново, Пловдив.
„Търсих ги навсякъде и успях да докарам пет лодки, едната ветроходна, 7 каяка, пет водни колелета, лодка за парасейлинг. С тях всеки може да види красотата отвътре навън, от водата към сушата, а повярвайте ми, има какво да се види. Толкова е красиво, че понякога дъхът спира.“, казва Ради.
Водно огледало е с дължина над 6 километра и ширина над 2 километра и половина, така че е прекрасна възможност за разходка с лодка.
Историята по създаването на язовир „Огоста“ обаче носи много тъга, родила е и много легенди. В далечната 1958 година започва изселването на две жителите на две села – Калиманица и Живовци. Семействата са заселени в Монтана и Берковица и днес потомците им носят мъката отпреди 60 години. За живота в Калиманица разказват героите на Радичков, а за Живовци напомня потопената черква. Една от легендите разказва, че когато храмът е над водата душите на мъртвите бродят по сушата.
Дали вярваме или не на тази история, да се види храмът е запомнящо се преживяване. Преходите по суша до там носят очарование, но от водата картината е запленяваща.
Много са и рибарските истории за язовира. Късметлии вадят сомове от по 35-40 килограма. Според легендите на въдичарите тези гиганти живеят в някога населяваните от хора сгради на дъното на водоема и чакат поредната си жертва.
Мълвата гласи, че бургаски водолази се спуснали до дъното на монтанското хранилище и видели тези невиждани чудовища. Излезли на повърхността с побелели коси. Според някои страшилищата са се появили заради замърсяването на язовира с арсен. Въдичари разказват, че най-големият сом, ваден от водите на язовира, е с тегло около 47 кг. Масовите, които се хващат на такъмите, са между 3 и 7-8 килограма. В рибарските форуми язовир “Огоста” е популярен като водоемът с най-голяма популация на сом.
От началото на юли язовир „Огоста“ става популярен и във форумите за екстремни спортове, защото мотото на това лято е „Открий язовира“.
