За поредна година "Конкурент" представя успешните лица на ромската общност в Северозападна България. Днес Ви срещаме с пример за това, че в етноса има много талантливи и умни деца, които искат да се развиват.
Бихте ли се представили?
Казвам се Сабрина Ивайлова, на 22 години от Враца. Завърших в Медицински университет - София, филиал “Проф. Д-р Иван Митев” - Враца, специалност Лекарски асистент.
Важно ли е образованието според теб, и ако да, защо?
Отраснах в семейство, за което образованието винаги е било главен приоритет. Родителите ми учеха мен и двете ми сестри, че за да вървим напред в обществото, образованието е много необходимо. Голямата ми сестра завърши за медицинска сестра, а малката все още учи за педагог. Всичко, което аз имам и съм постигнала в живота си до момента, дължа именно на семейството ми и на образованието, което съм получила. То отваря много пътища за успех в живота ни. То не само подобрява нашата личност, но и ни надгражда умствено, духовно, интелектуално. Всеки човек иска да постигне успех в живота си. Но успех може да се постигне само чрез получаване на подходящите знания.
Какви са твоите бъдещи цели и планове?
Вярвам, че най-хубавото предстои! Бъдещите ми цели и планове са свързани с кариерното ми развитие в медико-естетичната област и основаване на лечебно заведение, чрез което ще може да осигурим по-лесен достъп на лица от малки населени места до здравни грижи.
Какво е твоето мнение по въпроса с резултатите от първите матури по БЕЛ на тазгодишните зрелостници, които от 45 хиляди явили се, над 8 хиляди имат двойки и над 7 хиляди са с тройки?
Матурата по БЕЛ е изпитът, който проверява езиковата грамотност, т.е. как зрелостниците си служат с българския език. Ако някой има затруднения да формулира и напише/изкаже мислите си на официалния си език в България, как да очакваме от него да стане пълноценна част от обществото у нас? Проблем има не само в подготовката на зрелостниците ни тази година, ами и в образователната ни система! Когато образованието отново стане ценност, тогава ще се реши проблема!
Какво би казала на твоите връстници?
На своите връстници бих казала нещо много кратко, но със огромно значение, а то е: Никога, колкото и да е трудно, да не спират да преследват мечтите си и това, в което влагат сърце и душа!
