Истински казус, познат като „Параграф 22“, тресе Северозапада от известно време. Той е свързан с пръскането срещу комари, кърлежи и всякакви паразити, които разнасят болести.
От една страна държавата е задължила общините да спазват правила за защита на населението, за което е делегирала контролни функции на съответните Регионални здравни инспекции. От друга страна обаче от 2 години липсва държавен бюджет, в който да се отделят средства за тази дейност. При липсата на пари общинските кметове се опитват да компенсират държавата незаинтересованост, като със свои средства /които в повечето случаи не достигат, тъй като и те работят в условията на липсващи бюджети – б.а./ да гарантират живота и здравето на хората. Най-потърпевши от това са хората, които плащат данъци – и на държавата, и на общините, но не получават защита от властта. От омагьосания кръг няма излизане, по всичко личи, че ако няма спешна реакция от страна на правителството, това лято жителите на Северозапада /и основно в крайдунавските общини/ ще изглеждат като болни от едра шарка.
Към настоящия момент РЗИ-тата „натискат“ кметовете на общини според законните разпоредби, като издават предписания, че местната власт е задължена по закон да пръска срещу комари, кърлежи и други паразити. Здравните инспектори напомнят, че задължение на местните управи е да пръскат и то редовно срещу паразити, за да не се стига до епидемия от болести като малария, лаймска болест, ку-треска и т.н., причинявани от кръвосмучещи гадинки.
Тъй като нямат достатъчно средства, поради липсата на бюджети заради отсъствието на редовно правителство от 2 години, кметовете трябва да се оправят сами. Едната възможност е да сключат договори с лицензирани фирми, които да свършат своята работа и да обеззаразят териториите.
Другата възможност е да си купят машини, с които да осъществяват наземна обработка. Цената на тази техника е по-евтина от договора с лицензирана фирма, но резултатите са… също толкова ефективни, тъй като „евтините неща струват скъпо“. При липсата на друго обаче, това също е решение на проблема.
Има и трети вариант – да не се предприема нищо, докато държавата не отпусне средства. Но това е твърде лошо решение за хората в съответните общини. И може да докара куп актове на общинските кметове от страна на РЗИ.
Директорът на здравната инспекция във Враца д-р Орлин Димитров вече предупреди представителите на местната власт, а от седмица здравни инспектори обикалят по общините, за да проверяват къде и какво е свършено. По информация на „Конкурент“, в здравната инспекция постъпват сигнали в тази връзка, които няма как да не бъдат отработвани. Вече са издадени и няколко предписания на кметове.
Държавата пък се ангажира с борбата срещу комарите, като обяви обществена поръчка за 100 000 лева за въздушно третиране. То обаче ще е на територии, които не са задължение на общините.
Гадинките смучат кръв и пренасят куп опасни заболявания
Пръскането срещу комари е най-ефективно, когато е започнало в края на март и първите 10 дни на април, твърдят здравни експерти, до които се допита "Конкурент". Тогава много от ларвите на гадинките биха били унищожени, а популацията им – значително ограничена през летните месеци. Който е пропуснал ранната обработка, ще трябва да даде повече пари, ако иска да има ефект обработката.
Борбата срещу комарите е важна, тъй като т.нар. „тигрови комари“ пренасят опасни болести. Най-страшна от тях е маларията.
Борбата срещу кърлежите също е на дневен ред, тъй като те се появяват след обилни дъждове и последващи високи температури, каквито има в Северозападна България в настоящия момент.
Третирането срещу кърлежи е важно, тъй като те пренасят болести като ку-треска и лаймска болест, които нанасят необратими последици върху човешкото здраве.
В Селановци съзряха дискриминация
Жителка на оряховското село Селановци е подала жалба в регионалната здравна инспекция във Враца, в която обвинява общинското ръководство в дискриминация. В документа пише, че не е справедливо над Козлодуй да се пръска със самолет, а в над Оряхово и селата – само наземно.
Жалбоподателката е на мнение, че това нарушава човешките й права. Всъщност тя /спестяваме самоличността й от етичните съображения - б.р./ е автор на няколко сигнала до РЗИ във Враца. В друга от жалбата си дамата твърди, че комарите били толкова много, че вечер и особено нощем е страшно да се излезе извън дома, тъй като кръвосмучещите гадинки нападат на рояци.
Здравните власти напомнят, че пръскането от въздуха се осъществява по определена наредба, като третирането се прави в определени часове и с препарати, които щадят пчелите. В РЗИ – Враца казаха за „Конкурент“, че не координират дали общините третират паразитите от въздуха или наземно.
Романът на Джоузеф Хелър "Параграф 22" дава наименование на процеса
„Параграф 22“ е роман от Джоузеф Хелър, който е издаден през 1961 г. Действието в него се развива през Втората световна война, като събитията са разказани от различни герои в нехронологичен вид и от различна гледна точка. Книгата е преди всичко критика към бюрократичната система, в която невинаги владее разумът.
Фразата „параграф 22“ е идиом и се използва за ситуация без изход или за порочен кръг без решение, или за парадоксална ситуация. Често се сравнява с правила, наредби и процедури, които са измислени, за да оправдаят или прикрият злоупотреба с власт.
В Европа се очаква бум на заразни болести
През 2022 г. Европа е регистрирала почти толкова локални случаи на треска денга, колкото през всичките предходни 11 години. Това показват нови данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), представени на пресконференция и цитирани от Ройтерс. И примерът с тази вирусна инфекция далеч не е единствен.
От европейската здравна агенция предупредиха, че е налице нарастващ риск от редица болести, пренасяни от комари в европейския регион, включително треска денга, зика, чикунгуня и западнонилска треска – процес, който се свързва с климатичните промени и разпространението на комари, пренасящи вирусите.
През миналата година са описани 71 случая на денга, която обикновено причинява треска и мускулни болки, но може да е и с по-тежко протичане и дори понякога с фатален изход. По-голямата част от случаите са регистрирани във Франция. В същото време между 2010 г. и 2021 г. в Европа са били регистрирани общо 74 случая на болестта.
„Ако тези климатични процеси продължат, можем да очакваме повече случаи, в това число и смъртни, от болести като денга, чикунгуня и западнонилска треска“, каза Андреа Амон, директор на ECDC.
„Усилията трябва да се съсредоточат върху начините за контролиране на популациите от комари, подобряване на наблюдението и прилагане на лични предпазни мерки“, допълни тя.
По данни на ECDC видът комар Aedes albopictus, който разпространява чикунгуня и денга, се придвижва по на север и запад в Европа.
Aedes aegypti, който разпространява болести, включително денга, жълта треска и чикунгуня, се установи в Кипър миналата година и може да навлезе още повече, допълват от агенцията.
Въпреки че честотата на някои болести, пренасяни от комари, като малария и зика, в Европа не се е повишила драстично през последните години или дори е спаднала леко, при други се наблюдава впечатляващо увеличение, особено на денга, отбелязват от ECDC.
Разпространението на денга нараства в световен мащаб. Тази година заболяването беше открито в суданската столица Хартум за първи път, а Перу наскоро обяви извънредно положение в повечето региони поради скока на случаите.
СЗО предупреди за потенциално по-нататъшно нарастване на инфекциите поради метеорологичния феномен Ел Ниньо, което оказва влияние върху метеорологичните модели в световен мащаб.
Депутати поискаха помощ от държавата за борба с насекомите
Депутатите от ПГ на ГЕРБ-СДС се обединиха около становището, че държавата целево трябва да помогне на общините за борба с комарите, това съобщи народният представител от Враца Красен Кръстев. „Кметовете на общини от Крайдунавския район в област Враца, на Оряхово-Росен Добрев и на Козлодуй-Маринела Николова изразиха безпокойството си от високата популация на комари в населените места. Към техните притеснения за здравето на хората се присъедини и кметът на Община Мизия Валя Берчева, като заедно апелираха за помощ от държавата за разрешаване на проблема чрез авиационно пръскане“, каза Кръстев.
Подобна е ситуацията в повечето общини по поречието на Дунав.
„В тази връзка в с колегите народни представители от ПГ на ГЕРБ-СДС, в чийто избирателни райони влизат крайдунавски общини, внесохме въпрос към министъра на здравеопазването, касаещ възможностите за целево финансиране и подпомагане на всички засегнати общини в борбата с популацията на комарите, като настояваме да бъдат посочени и конкретни срокове.
След обилните валежи и високите нива на водите, общините все по-трудно се справят с ограничаването на популацията на насекомите, разчитайки само на собствени средства от общинските си бюджети“, каза още той.
„Настояваме за навременната и бърза реакция на Министерство на здравеопазването, тъй като расте общественото недоволство, а жителите са обезпокоени от евентуалното възникване на зарази и настояват за спешна обработка и дезинфекция.
Кметовете на засегнатите общини полагат всички усилия за справяне със ситуацията, но това не е достатъчно“, добави Кръстев.
Този и още много интересни материали ще намерите на страниците на "Конкурент" - вестникът на Северозапада от 27 години!
