За Зора Аврамова от Динково спортът е важна част от живота, тренирала е баскетбол, има успехи в спортната стрелба, била е и национална състезателка в тази дисциплина. До 4-ти клас е учила в родното си село, 8-и клас завършва в Дреновец, след което учи в Техникум по индустриална химия във Видин.
"... В Дреновец ние бяхме най-добрият баскетболен отбор, училищен отбор, бяхме много добри баскетболистки... И отидохме във Видин да учим Техникум по индустриална химия, дори нас ни приеха без всякакъв приемен изпит. Хари Яръмов, той беше нашият треньор по баскетбол, училищен, в техникума. Значи, интересното за баскетбола е, и аз много го обичам, защото той развива качества, физика и т.н. Но не бях много добра в тичането и винаги бях крило, ляво или дясно. Всички тичат, борят се за топката и дриблират, обаче аз стоя, чакам в едно от крилата и когато дойде удобен момент, щом ми подадат топката, и аз - право в коша... Между другото, още в първи курс и минаха, тогава имаше доброволна организация, и Нистор Стоянов и Живо Долашков ми бяха треньорите по спортна стрелба. Но как стана това, как ни намериха? Ами те минаваха по училищата и събираха учениците и ни водеха в базата в "Баба Вида", където беше стрелбището. Там беше моето хоби... Участвах 69-та година от техникума в международно състезание, бях в националния отбор по спортна стрелба. Да, с Таньо Киряков, познат е от по-старите стрелци, Гроздева, Лечева, те са вече по-младото поколение..."
Зора Аврамова е участвала в международен летен биатлон в Полша, като заедно със своите съотборници се класират на призовото трето място. Първата ѝ работа е в профсъюзното кино, след това работи в Химическия завод във Видин и като главен касиер в Националния спортен тотализатор. В момента живее в Динково, където казва, че има мисия да възроди малкото населено място:
"... Сега вече се установихме постоянно да сме в Динково. Животът тук, как да кажа, птичките пеят, дърветата цъфтят, аз обичам земята, обичам цветята, тук с децата имаме доста приятна атмосфера. С доста хора от селото се познаваме и всичко е толкова приятно и в същото време толкова тъжно. И затова трябва да има някой, който да поеме щафетата. И аз се радвам, че моите деца и моите внуци намират техни съмишленици и техни съученици, които поемат заедно и се връщат тук, в гнездата си, в корените си... Връщат се тук, завръщат се, дето се казва, те си идват по празниците, когато имат свободно време от работата. Но планират един ден и те да си дойдат тук..." / Радио Видин
