В „Конкурент“ продължаваме да ви разказваме за славни врачани, оставили светла диря в историята на родния си град. Днес ви срещаме с Кирил Буюклийски, благодарение на текст на уважавания колега Цветана Евгениева, бивш кореспондент на БТА.
На 5 май 1923 г. се навършиха 120 години от рождението на големия български художник Кирил Буюклийски. Пред приятели и в спомени той неведнъж е изтъквал колко се гордее, че е роден във Враца, където още от праисторическо време имало лозя и производство на хубави вина.
Целият живот на популярния и днес портретист и карикатурист Кирил Буюклийски е като че ли един шарж. Завършва живопис в класа на Никола Маринов, който му предрича големи успехи в портрета. Но карикатурата и шаржът стават негово амплоа. С тях той се препитава, но и ги превръща в средство да изрази нещо злободневно и бунтарско.
Буюклийски тръгва по българските градове и прави десетки изложби с набързо и свежо нарисувани карикатури и шаржове на известни личности. На един такъв гастрол в Русе през 1930 г. се запознава с писателя Светлозар Димитров, известен с псевдонима “Змей Горянин”, чрез който се свързва с бъдещата си съпруга Невена Балканска. С нея заминава за Варна, където тамошният Военен клуб му възлага да нарисува портрет на цар Борис III.
Семейството на художника се установява да живее в София, където се раждат синът Димитър и дъщеря им Невена. Сред патриархалния си домашен свят, карикатуристът обичал да свири на китара и устна хармоника, а докато рисувал, винаги си припявал по някоя злободневна песничка.
През 30-40-те години на 20 век художникът сътрудничи на вестниците “Хоро”, “Хоровод”, “Палячо”, “Сълза и смях”, като се подписва с псевдонима Лирик, обратно на Кирил. Едновременно с това рисува портрети – на Димитър Талев, Димитър Димов, Масалитинов, Анна Карима, Змей Горянин, шаржови портрети на скулпторите Андрей Николов и Иван Фунев, на Стоян Венев, Бранислав Нушич и Иван Мърквичка, карикатури на известни политически личности–министър-председателя Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, Александър Цанков.
За 46 години Кирил Буюклийски е нарисувал всички големи и малки хора на изкуството, културата и политиката. Tой оставя един от най-хубавите портрети на Иван Вазов, посветен на 100-годишнината от рождението на големия български писател и поет.
Въпреки несгодите, които животът понякога му поднасял, Буюклийски завиждал на Мойсей, че е живял 700 години. С тази философия той завършва жизнения си път на 9 октомври 1968 г., 65-годишен, като оставя в наследство хиляди рисунки и карикатури, живописни творби и искрящо от жизнелюбие изкуство.
Неговият талант продължава синът му Димитър Буюклийски - Мичи, който под влияние на баща си се утвърждава като един от най-ценените съвременни български художници с десетки изложби и награди в чужбина. Той завършва Художествената академия при проф. Илия Петров. Изкуството му предизвиква голям интерес на галеристи и почитатели в целия свят. Според изкуствоведи това се дължи на индивидуалния му модерен, нестандартен образен език на рисуване. Определян е като създател на българския кубизъм. Негови творби са продавани на търгове на Сотбис в Лондон. Почина на 2 октомври 2022 г.
