Скулпторът Владимир Гиновски е прогонен от общинските съветници, с много молби кметът на града Людмил Янчев спасява положението
Георги Александров
Скандал за паметника на Христо Ботев, който днес се издига величествено на централния площад във Враца, е белязал създаването на монумента. Историята от 60-те години на миналия век припомни общественика Христо Илиев. Повод да се говори за нея стана призивът на кмета на общината Калин Каменов към врачани да съберат пари за възстановяването на 12-метровият монумент на войводата. Бронзовата скулптура и постаментът от сив гранит се нуждаят от спешен ремонт, а средства за това липсват.
Първият паметник на Ботев е открит на 27 май 1890 г. Това е събитие, на което идват майката на Войводата, неговата съпруга и дъщеря му, министър-председателя Стефан Стамболов, княз Фердинанд, оцелели Ботеви четници.
Днес този монумент се намира в Регионалния исторически музей. Намирал се е до 1955 г. на площада във Враца, но след политическите промени е премахнат. Това се случва през 1955 г. На мястото му е поставен бюст-паметник на Ботев, който остава в центъра на града по-малко от 9 години /днес той се намира в центъра на село Паволче – б.а./.
На 2 юни 1964 г. тържествено е открит сегашният, трети паметник на Ботев. Историята на неговото създаване обаче е и любопитна, и поучителна – тя показва, че врачани са особен тип хора, които много често не са съгласни отколкото да приемат с одобрение новаторските идеи.
„Паметникът има много интересна история. Разказа ми я дъщерята на тогавашния кмет на Враца – Людмил Янчев. Елена Янчева ми разказа, че паметникът на Войводата е можело да не се случи, защото местната власт е проявила типичната си врачанска черта. Когато скулпторът Владимир Гиновски, който спечелил проекта да изгради 12-метровия монумент, дошъл да обясни на общинските съветници какво смята да прави, те не възприели идеята му. Днес се вижда, че паметникът на Ботев е със свалена сабя, не е като при първия – с вдигната, а до сърцето му е свитъкът със стихове. Това не харесало на местните съветници и те отпратили Гиновски. Той се зарекъл никога повече да не стъпи в града“, разказа Христо Илиев.
Това поставило в особена ситуация Людмил Янчев, който по това време бил кмет на града. „Човекът си взел седмица отпуск и с две чанти, пълни с почерпка за Гиновски, се отправил към ателието му в София, за да поправи глупостта, допусната от общинските съветници. По думите на дъщеря му Елена, чакал 3 дни пред ателиета на маестро Гиновски. Скулпторът го приел на четвъртия ден. Какво са си говорили е останало тайна, но Гиновски склонил да направи паметника, като казал, че ще направи компромис и ще дойде само за монтажа на монумента. Толкова много бил обиден на местната власт във Враца“, допълва Христо Илиев.
Той припомня, че „черната работа“ е свършил Людмил Янчев. Той е син на знаменосеца на 35-и Бдински полк, който след краха през Първата световна война бил задължен да изгори знамето на войсковата част. Врачанинът не се подчинил на френската заповед и увил знамето около кръста си, с което го спасил. Изгорил само калъфа, за да заблуди противника“, допълва Христо Илиев.
Историята показва, че врачани са платили със свои средства и трите паметника на Ботев. Това дава надежда, че те благородно ще съберат нужните средства за ремонта на сегашния монумент.
Преди дни кметът на Враца Калин Каменов призова хората да събират средства за ремонт на монумента.
Тази и още интересни истории ще намерите в новия брой на "Конкурент" - вестникът на Северозапада от 27 години!
