В Букурещ през есента на 1874 г. Христо Ботев среща своята възлюбена - Венета. Любовта между двамата пламва бързо и съвсем скоро те се венчават без поп, камбани и църковен обред.
Ботев приема като доведен син Димитър - детето на Вената от нейния бивш съпруг Дончо Петков, а не след дълго е дарен и със своя дъщеря, която кръщават Иванка.
Възможността да създаде семейство обаче не само не разколебава Ботев в революционното му дело, напротив – амбицира го да се бори с нови сили.
Тръгвайки за кораба „Радецки“, Ботев не казал на Венета къде отива.
След трогателното прощаване с майка си, която според Захари Стоянов е знаела къде отива, но го заклела да не взима със себе си Кирил. Христо трябвало да се приготви за още по-тежка раздяла със семейството си. Той не бил казал нищо на жена си. Излязъл рано сутринта и се върнал привечер. Казал ѝ, че ще пътува за Браила и Галац, а може да отскочи и до Гюргево и че ще се бави няколко дена. Не било за пръв път да тръгва за някъде и сега тя повярвала, че ще ги остави за малко.
Преди да тръгне обаче, той на два пъти се връщал да целува Иванка. „Нещо парнало по сърцето” Венета, защото винаги, когато заминавал за някъде, Ботев се сбогувал много топло с нея, а този път се простил някак набързо и като че избягвал да я гледа в очите. Последните думи, които ѝ казал, били: „Гледай Иванка” и вратата се хлопнала след него.
На 17 май 1876 година, на кораба "Радецки" между Никопол и Оряхово, по време на престоя за 1-2 часа, с ясното съзнание, че отива на сигурна гибел, Ботев написал известните писма до Венета и приятелите си.
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят.
Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те
Христа
17 мая 1876
"Радецки"
На гърба на писмото, Ботев написал: Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.
Във второто писмо, писано от "Радецки" до Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, Ботев моли да не забравят семейството му.
"Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество".
От писмата се виждат човешките достойнства на този бележит българин. За пореден път изпъква обстоятелството, което го превръща в знаме на българската революция, а именно, че при него думите винаги са придружени с дела.
Ботев предал писмата на Димитър Горов, търговец в Гюргево. Той бил отзивчив към дейността на революционерите, който с жена си се качил на парахода, за да изпрати четата до Бекет. Но като слязъл на румънския бряг, бил задържан от румънските власти. Когато бил освободен, предал писмото на д-р Странски, а той го занесъл на Венета. Така Венета получила писмото, след като вече знаела за гибелта на Ботев.
Димитър Горов изпраща от Бекет до европейски вестници и телеграмата, с която Ботев осведомява европейската общественост за целта на преминаването на четата му в България.
Димитър Горов бил заможен, финансирал четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, дал почти всичките си пари за свободата, която имаме днес. Той не паднал за свободата, но живял заради нея. В свободна България Димитър Горов изпаднал в бедност, каквато била и съдбата на повечето народни поборници. Неговият брат, Атанас Горов, е участник в четата и е убит на Милин камък.
