На 1 юни България се прекланя пред саможертвата на Христо Ботев и неговата чета в Балкана. Затова по традиция градът посреща политическия и държавния елит. Преди 43 години се чака същото, но една случка променя историята и традицията, и очакванията. Опитах се да обобщя всичко прочетено, чуто и разказано от мои приятели и колеги, които вече не са сред живите. Най-важното е истината да се знае. А тя е, че Държавна сигурност съсипва живота на 21-годишния „атентатор“ Цветан Килограмски, за да прикрие своите пропуски при охраната на най-важния тогава човек в България.
Георги Александров
Историята във Враца прилича повече на легенда: млад мъж изскача от тълпата, която очаква първия държавен ръководител, и да го дръпне за ръката. При това Тодор Живков пада на асфалта, а охраната обезврежда „атентатора“ Цветан Килограмски. Заради „провинението“ си той лежи близо 10 години в затвора. Освободен е след падането на режима на Живков на 10 ноември 1989 г.
Веднага след т.нар. демократични промени, Килограмски идва на митинг в Мездра, където заявява, че съжалява, че „не е ликвидирал диктатора Живков“.
Според журналиста Кирил Андровски, който вече не сред живите, става дума за гаф на охраната, за който е набеден невинен човек. По това време Андровски бил кореспондент на национална медия и бил част от медиите, чакащи визитата на Тато. Всъщност право да снимат и пишат по темата имали само от БТА или от в. „Работническо дело“. Останалите били викани „за всеки случай“.
Живков бил пристигнал край Враца още на обяд, но отседнал в резиденцията си в местността „Турканица“, която днес е собственост на бизнесмена и бивш депутат Николай Коцев. На идване към Враца той заръчал на хората от УБО колите от кортежа да не бързат, за да може да поздрави всички.
„Обикаляхме с няколко колеги журналисти из града до ранния следобед, когато трябваше да пристигне Живков. Това трябваше да стане на една къса уличка от източната страна на съда, където тогава се беше разположил Окръжният народен съвет. Мястото бе близо до някогашната руска книжарница и срещу бившия магазин на СБХ във Враца.
Точно пред този магазин с прекрасна видимост към уличката стояхме с колеги, когато пристигна кортежът на Живков. По тротоарите имаше стотици хора, съседната улица също бе задръстена до пръсване от любопитни врачани и организирани посрещачи.
Пред тях се бяха подредили униформени милиционери, сред хората имаше десетки цивилни, които се разпознаваха веднага заради непрекъснатото си озъртане на всички страни.
На свободния тротоар около руската книжарница чакаха официалните посрещачи на партийното величие, заедно с тях бяха и идващите по традиции за Ботевите тържества от София видни писатели и артисти.
Щом колата с Живков спря по средата на улицата преди завоя за ОК на БКП, от нея първо слезе шефът на УБО ген. Илия Кашев, а от лявата врата излезе широко усмихнат първият държавен и партиен ръководител. Към него веднага тръгнаха да го посрещат първият секретар на партията Нано Лалов, председателят на ОНС Лазар Петров и кметът на Враца Борис Ничев.
Направи впечатление, че охранителната кола, следваща тази с Живков, се забави малко на завоя около народния съвет и гавазите пристигнаха на мястото вече когато високият гост тръгна да се ръкува с местните ръководители.
Точно в този момент на тротоара отдясно на официалната кола изскочи, като разбута тълпата нисък набит младеж с тъмна коса, извика нещо към Живков, протягайки към него дясната си ръка, в която държеше неголям бял плик.
Охранителите веднага се втурнаха към момчето, а Живков изведнъж се свлече на асфалта, без да забележим в суматохата дали някой го бутна, или той е изпълнил указанията за сигурност при такива случаи и сам се е проснал на улицата.
Запъхтените момчета на УБО веднага сграбчиха младежа, набутаха го на задната седалка на колата си и започнаха да го удрят с юмруци. По-късно разбрахме, че задържаният е 20-годишният Цветан Килограмски от Кнежа, тогава град във Врачански окръг“, разказва Кирил Андровски.
Борис Врачовски, който също вече не е сред живите, разказваше, че е снимал „покушението“, но лентата му била иззета. Освен официалния по онова време фотограф на Живков Димитър Алтънков посрещането във Враца снимат и много журналисти. След гафа от УБО конфискуват фотолентите на всички с мотив, че са необходими за разследване на случая.
Никой обаче не заснема инцидента с камера, а това е можело да помогне на подобно разследване да се види какво точно се е случило.
Обикновено около Живков в такива случаи имало екип на държавната телевизия. В тоя момент обаче те тъкмо били пристигнали с подвижна телевизионна станция на централния площад и се подготвяли за предстоящия митинг заря пред паметника на Христо Ботев.
“Работех тогава в икономическия отдел на врачанския в. “Отечествен зов”, но правех с личния си фотоапарат много снимки на всякакви събития“, спомня си Борис Врачовски. По онова време на черно-бели снимки аз бях заредил апарата си с цветен диапозитив и снимах посрещането на Живков от непосредствена близост.
Час и нещо след като той пристигна във Враца, при мен дойдоха двама от УБО, водени от Алтънков. Поискаха да им предам лентата от фотоапарата, а аз им обясних, че съм снимал с цветен филм и той трябва да се промива по различен начин от обикновената черно-бяла лента.
В крайна сметка те ме придружиха до вкъщи, където сам промих филма под тяхно наблюдение и те си тръгнаха с него”, разказва приживе Врачовски.
Години по-късно са разпространени снимките на Димитър Викторов. Те са черно-бели и по някакъв начин са опазени от УБО.
Веднага след инцидента Тодор Живков участва в заседание на Окръжния комитет на БКП във Враца.
Според присъствалия там легендарен журналист Илия Борисов /който също не е сред живите/ всички местни ръководители били потиснати, мълчали и се наложило Живков да пуска неговите шеги, за да разведри атмосферата. Докато траело заседанието, човек от УБО приближавал няколко пъти до Живков и му шепнел нещо на ухото. После се разбрало, че му докладвали резултатите от разпита на Килограмски и какво всъщност е искал да направи.
Началникът на милицията във Враца полк. Христо Мургин пък споделил, че у младежа намерили и джобно ножче, което според представителите на УБО можело да се използва и като оръжие.
“Аз всъщност исках само да връча на Живков една молба, написана на лист хартия - разказва години по-късно задържаният Цветан Килограмски. Сега не бих направил подобно нещо, но тогава бях млад. Работех във филиала на “Геоложки проучвания” в Кнежа и стажът там се признаваше и за военна служба.
Баща ми беше болен и имаше проблеми с трудоустрояването. На жалбите му обаче никой не отговаряше. Тогава взех решение да се оплача на Живков и отидох във Враца.
После ме разпитваха дали не съм бил участник в заговор, но следователите бързо разбраха истината.
Това обвинение отпадна и не бе повдигнато на закрития процес. Осъдиха ме на 5 г. затвор за хулиганска проява и обида на високодлъжностно правителствено лице. В Старозагорския затвор излежах обаче 8 г. и 9 месеца с допълнителна вътрешна присъда. Пуснаха ме веднага след 10 ноември 1989 г.”, твърди години по-късно Килограмски.
Цветан Килограмски дарил 15 000 лева на сиропиталището в Кнежа
Парите били от обезщетението за престоя в затвора заради „атентата“
Цветан Килограмски не желае да се връща към „атентата“ от 1 юни 1980 г. „Каквото е станало, е в миналото“, разсъждава философски той.
Той живее зле у дома си в Кнежа. „Положението е тежко. Пенсията ми от 460 лева не стига за нищо, затова доработвам на стари години в мелницата“, разказа пред „Конкурент“ той.
Предпочита да не гледа в миналото, а в настоящето и колкото му е останало от бъдещето. Веднага след демократичните промени го търсили от СДС. „Желю Желев ми предложи жилище и работа като репресиран. Но видях, че няма смисъл от тази работа. А и дойдоха едни нови хора, като Иван Костов и… се отказах от политиката. Следя какво се случва днес. Какво да кажа за партийните ни лидери, щом не могат да си изберат по няколко дни председател на народното събрание. Познавам един депутат от ГЕРБ. Казах му, че само тояга ще ги оправи тях в парламента. Но не са само те виновни, всичките ни политици са такива – и социалистите, и промяната и всички!“, допълва набеденият за атентатор.
Въпреки че не иска да се връща назад във времето, Килограмски твърди, че не само е докосвал Живков, но го е и свалил, когато го хванал и дръпнал за ръката. „По-късно видях, че е паднал на земята. От снимките, които ми показаха. Ако съм искал да му правя нещо лошо, да съм го направил. Стигнах до него, имах и нож. По това време работех в Геоложкия, гърмяхме с тротилови шашки по дупките. Това и в следствието го установиха после“, спомня си Цветан Килограмски. Той искал съдействие за трудоустрояването на своя баща, а понеже властите не му обръщали внимание, смятал да иска помощ лично от Живков.
„10 години бях по затворите заради това. Не искам да се връщам назад в този кошмар. Лежал съм в затвора и с комунисти, които уважавам. Но старите комунисти. Реабилитиран съм официално в Държавен вестник. Отпуснаха ми по 140 лева месечно за причиненото в затвора. Но аз тия пари не ги исках – дарил съм 15 000 лева на сиропиталището в Кнежа, което вече го няма. Аз съм ги дарил, не за да се хваля.
Нямам пари, но на всяка кампания „Българска коледа“ се обаждам. За мен 50 лева са много, но звъня и давам – взимам пенсия от 460 лева“, допълва още Цветан Килограмски.
Зарята край паметника на Войводата е място за оценка за политическия ни елит
Зарята, която осветява на 1 юни небето над Враца, често се превръща в място за оценка на политическия елит. Въпреки това потока от кандидати да излязат на официалната трибуна никога не липсват.
Враца помни не само „атентата“ срещу Тодор Живков, след който той не идва повече в града, но и освиркването на министър-председатели като Иван Костов, президенти като Росен Плевнелиев…
Врачани са известни със своето особено мнение към политическия елит. То датира от първите следосвобожденски години – на 13 април 1876 г. при откриването на първия паметник на Ботев не е отдадено нужното внимание и почест към княз Фердинанд.
Никой обаче не може да вини хората, ако не харесват този или онзи политик. Вероятно това е причината поради която през последните години първите мъже на държавата удобно „пропускат“ зарята на 1 юни и/или предпочитат да се изкачат до Околчица на 2 юни. Но и там някои не са пощадени от „народната любов“.
Оценката на хората, изпълнили площад „Христо Ботев“ е мерило не само за политическия ни елит, но и за политическата култура на суверена.
