Във видинското село Динково подготвят възпоменателна възстановка, посветена на 173 години от въстанието срещу турската империя в Северозападна България. Бунтът, който избухна през 1850 г., е потушен жестоко.
Организаторите напомниха някои детайли от събитията:
В с. Динково стягат серия от прояви, които са насрочени за 3 юни, съобщиха в социалните мрежи организаторите. И припомниха събитията от преди 173 години.
Бунтовниците стигнали на 4 юни предобед до с. Хасанова махала /сегашното село с. Динково/, където смятали да обядват и да продължат напред. Въстаниците наброявали 800-900 души. Те били от селата: Бело поле. Воднянци, Чорлево /днес е част от с. Дреновец/, Роглец. Извор, Ярловица, Шипот, Киселево, Дреновец, Тополовец и Хасанова махала, като само 15-ина от тях имали пушки. Изчакването на въстаниците дало възможност на турците да вземат сериозни контрамерки и същия ден ломският башибозук се отправил срещу бунта. Следобед - преди да продължат пътя си - въстаниците видели идващия от Лом османски отряд от коници и разбрали, че били предадени от протопопа Иван и Христо Стамболията.
Въстаниците се оттеглили към реката, където имало саморасли върби, които да им послужат за прикритие. Османците се спрели на около 200-300 м от въстаниците, на които предложили да се разотидат и да оставят хайдука Кръсто. Въстаниците се колебаели, когато един от тях стрелял по османците, което дало сигнал за започване на
сражението.
Виждайки безизходността на положението, невъоръжените въстаници се разпръснали, използвайки прикритието на върбовата горичка край реката, като на бойното поле останали малцина с 15-те въоръжени бойци. В боя паднал убит капитан Кръсто, което отчаяло бойците, които започнали да отстъпват и избягали, оставяйки на бойното поле 60 убити.
Сражението продължило два часа. След разгрома на въстаниците османците влезли в с. Хасанова махала, като искали да избият мирното население, на което се възпротивил Халил ага Ередински. Задоволили се само да се нахранят, преспали, на другия ден обядвали и тръгнали за Лом с отрязаните и набучени на колове глави на капитан Кръсто и на трима от неговите помощници, които били изложени пред конака в Лом за поругаване.
Не е известна съдбата на двамата гаговчани, подписали се под изложението до сръбските власти, както и на евентуалните други участници. По всяка вероятност кнез Дино е загинал по време на въстанието, защото неговото име не се споменава повече, докато името на чорбаджи Младен го срещаме вече като емигрант в Сърбия от 15 август 1853 г.
Група от 400 - 450 души от разбитите въстаници се отправила към Белоградчик, като по пътя към тях се „присъединили още 370 души от селата: Расово, Медковец, Церовна, Сливовик, Крив бара и Комощица, водени от Иван Кулин (от с. Медковец) и всичките се присъединили към Белоградчишкия отряд.
Въпреки обединените сили, Белоградчик не бил превзет. Част от въстаниците се оттеглили в планината до сръбската граница и организирали свободна въстаническа зона. В продължение на два месеца, властта в селищата, влизащи в зоната, била в ръцете на бунтовниците. Според чл.-кор. Стр. Димитров въстаниците при белоградчишката крепост били разбити на 9 юни 1850 г., а лагерите били разтурени на 7 юли 1850 г., което прави по-малко от месец, а не както твърди к.и.н. П. Кузманов - два месеца.
Според акад. Димитър Косев „Една голяма част от въстаниците се оттеглила в планината Китка, друга минала в Сърбия, а трета се разпръснала в различни посоки и се върнала по домовете.
Под въпрос е дали въобще някои са преминали в Сърбия, защото още при избухването на въстанието тя затворила своята граница.
До момента не разполагаме с данни дали е имало гаговчани в споменатата в горния абзац група, както и за присъствието им в свободната въстаническа зона.
Въстанието било потушено. Всичките господарски имущества били съборени или изгорени.
