Вчера се проведе редовно заседание на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз, на което бе приет проект на спортен календар за сезон 2023/2024 г., според който първият полусезон на следващото първенство в ППЛ и ВПЛ ще стартира в периода 15-16 юли и ще завърши през уикенда 9-10 декември 2023 г. 16-17 декември са резервни дати за провеждане на отложени срещи.
Предвижда се пролетният полусезон да стартира на 17-18 февруари и да завърши на 25-26 май 2024 г., като баражите в ППЛ и ВПЛ са предвидени за периода 31 май-1 юни 2024 г. Финалът за Купа България е насрочен за 15 май 2024 г.
Изпълнителният комитет утвърди решенията на Лицензионната комисия от месец май т.г., според които лиценз за участие в Европейските клубни турнири на УЕФА за сезон 2023/2024 г. получават Лудогорец, ЦСКА-София, Славия, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, ЦСКА 1948, Берое, Черно море и Левски (последният с условен лиценз и ще е в режим на мониторинг).
Лиценз за участие в ППЛ за сезон 2023/2024 г. получават Ботев Враца, Септември София, Локомотив София, Арда, Спартак Варна, Пирин Благоевград, Хебър, Етър, Монтана и Крумовград.
Мнозинството от кандидатите за участие във ВПЛ също вече са преминали успешно лицензионната процедура, но окончателният им списък ще бъде обявен след завършването на настоящата кампания в Трета лига.
Бяха приети и предложенията за промени в Наредбата за първенствата и турнирите, в Дисциплинарния правилник, във Финансовия правилник и в Правилника за статута и трансферите на футболисти за сезон 2023/2024 г.
Сред основните промени в Наредбата за първенствата и турнирите са въвеждане на изискване за поне един лекар или физиотерапевт, който да отговаря за медицинските грижи на детските и юношеските формации на клубовете от професионалния футбол. В първенствата на подготвителните групи ще се допуска участие на смесени отбори – момчета и момичета, родени след 01.01.2011 г.
От сезон 2023/2024 г. всички клубове от ППЛ следва да подкрепят женския футбол чрез прилагане на мерки и дейности, насочени към развитието му, както следва: включване на женски или девически отбор в официални състезания, предоставяне на подкрепа на женски футболен клуб, свързан с кандидата за лиценз, или организиране на футболни инициативи за жени.
Гласувана бе и промяна, касаеща ФК от Трета лига, според която клубовете могат да картотекират до 26 състезатели плюс неограничен брой футболисти, родени след 01.01.2002 г. и тренирани минимум 3 пълни сезона в системата на БФС. В системата на аматьорския футбол, включително и детско-юношеския футбол, правилото се въвежда с цел всеки треньор да обучава максимум 12 футболисти, във връзка с което всеки клуб е задължен да разполага с поне двама треньори на отбор, както и треньор на вратарите.
Във Футбол 5 и Футбол 7 клубовете могат да картотекират до 14 състезатели на отбор.
Разгледан бе и проект за категоризация на детско-юношеските школи към клубовете от всички нива в българския футбол със съответните изисквания. Проектът е изработен след неколкократни консултации с водещите детско-юношески школи у нас.
Снимка: Ботев /Вр/
