90-годишният Захари Димитров от село Динково, община Ружинци разказва, че трудът го е оформил като личност, а спортът и музиката го съпътстват през целия живот. По професия Захари Димитров е керемидчия, работил е в бившата фабрика за керемиди в Брусарци.
"Това ми е било професията 32 години. Натам, към Брусарци - 10 километра, насам - 10 километра. Всеки ден 20 километра, няма рейсове, няма нищо за мен, спорт... Това е най-тежката работа, да си туглар, всичко на мускули... От малък на работа, така е било. От 8-годишен чичо ми ме учи да орем, тогава с волове се ореше. Трактори нямаше, нямаше такива машини. Това време всичко в полето, на работа. Като дете са ме учили, както сега аз съм учил моята дъщеря да работи. Ако работиш, ще изкараш нещо да ядеш, а сега всичко е пари. Ако имаш пари ще живееш, ако нямаш, няма. Днешните времена не ми харесват, защото по-рано всеки си изкарва, няма да иде да купи. Всичко си имаш. Къде са овците, къде са кравите, къде е млякото? Няма, всичко трябва да се купи."
Захари Димитров е тренирал спортна гимнастика, участвал е в състезания, а в двора на къщата си все още има лостове. Възрастта обаче не му позволява да тренира, но пък все още може да се похвали с мускули.
"Обичам спорта, играл съм на лост, спортна гимнастика. От ученик започнах да тренирам на лост. В училището имаше лост..."
Макар и да е бил на 8 години тогава, помни руските войници, преминали през селото по време на Втората световна война.
"Помня Втората световна война, дойде Съветският съюз, тук, в училището, правят почивка руснаците. Тогава все с коне, карат танковете, оръдията с коне. Чак от Съветския съюз идват, от толкова далеч и кандисале, нямат храна за конете. Нападат къщите, кошовете, трошат и вадят кулените и право в училището... "
Както спортът, така и музиката за Захари Димитров са изключително важни още от дете. Като освен, че е изработвал различни музикални инструменти, той също и свири на тях.
"Музиката обичам от дете, устна хармоника са ми купували. И един човек свиреше тук, всяка вечер правим седянка и свириме. Друг пък ме учи да ги правим окарините от глина... На всичко свирим, акордеон, гайда, те, имам и дудук. Тоя сега, къде е останал, е от лиляк... Самодеец съм бил и в София съм ходил на фестивал..."
Захари Димитров се радва на внуци, правнуци и праправнуци.
