Продължаваме рубриката, в която на в „Конкурент“ Ви представяме славни врачани, оставили светла диря в историята на родния си град. Днес припомняме великото и благородно дело на Козма Тричков – дарителят на Враца.
Спорна е рождената година на Козма Тричков – още се спори дали е 1806 или 1802 г. Знае се, че той е възпитаник на Константин Огнянович, който с подкрепата на Димитраки Хаджитошев, един от най-влиятелните първенци в Северозападна България, през 1822 година разкрива единственото по рода си в българските земи училище, където обучава учениците си в класически и хуманитарен дух. Освен Козма Тричков, негови ученици са Кръстю Пишурка (виден преводач и литературен деец, създал едно от първите читалища – в Лом, където организира едно от първите театрални представления у нас) и Анастас Йованович (сред най-видните художници и литографи на епохата). Още във Враца Тричков започва да се проявява като спомоществовател на новобългарската книжнина, а по-късно се нарежда и сред най-щедрите радетели за просвещението на своя народ.
Поради възникнали конфликти между него и местните власти, около 1825 година той емигрира в Румъния. Преминавайки през изключителни трудности и с упорит труд, става едър търговец и трупа голям капитал. Така влиза в кръга на братя Евлоги и Христо Георгиеви, като един от най-видните представители на българското емигрантско търговско съсловие в Букурещ. Вместо да използва средствата за себе си, той избира да се посвети на дарителството, чрез което желае да подпомага образованието и борбите за освобождение.
Още през 1837 година подпомага Райно Попович, който издава свой преводен труд „Христоития и благонравие“, като в предисловието си книжовникът посочва, че превежда книгата, за да може да бъде използвана не само от гръцките, а и от българските деца. Козма Тричков подпомага и българи, издаващи свои произведения в Букурещ като Петко Славейков и неговото последно издание на списание „Смесна китка“, съдържащо прозаически откъси и стихотворения по родолюбие, което е разпространявано из Врачанския край.
В края на земния си път /умира на 14 май 1867 г./ Козма Тричков, който няма преки наследници, прави още едно велико дело. Воден от любовта към родината и българския народ, той завещава цялото си състояние „за умственото развитие“ и просветно издигане на родния си град и отечество. Интересен факт е, че като свидетел под завещанието се подписва и врачанинът Давид Тодоров, виден търговец и предприемач във Влашко, поддържащ революционното течение на българското национално-освободително движение и загинал геройски като Ботев четник. Това е доказателство за патриотизма, който стои над всичко и е онова, което свързва хората и ги превръща в народ.
Козма Тричков дарява 42 341 златни франка за просветни цели във Враца; 50 000 франка на разположение на Добродетелната дружина в Букурещ, от прихода на които да се отпускат стипендии за издръжка и обучение на двама младежи, единият от които да бъде врачанин; 7 350 франка на черквата „Св. Николай“ във Враца; 24 500 франка за българската черква в Букурещ; крупна сума за построяването на болница и училище в Търново; както и 20 000 франка за издръжка на началните училища във Враца. Следвайки волята на Козма Тричков, врачанските общинари отпускат стипендия на Васил Кънчов, превърнал се в забележителен етнограф, историк, географ, директор на Солунската мъжка гимназия, главен екзархийски инспектор на училищата в Македония и бъдещ министър на образованието.
Като признателност към щедрия врачанин с голямо сърце, в родния му град през 1894 година започва строителството на внушителното и до днес училище „Козма Тричков“. То отваря врати на следващата година и повече от век възпитава в родолюбие хиляди врачани.
