В традиционата рубрика на "Конкурент" за славни врачани, дали имената си на улици, днес Ви разказваме с Никола Войводов. Пешеходният булевард на града е наречен на негово име, едно от най-големите училища – това в ж.к. „Дъбника“ също се гордее, че този славен революционер е негов патрон.
Революционерът Никола Хаджикръстев Върбанов - Войводов има запазено място в сърцата на врачани. Роден е в града под Околчица през 1842 г. Баща му хаджи Кръстьо Върбанов, бил голям търговец-джелепчия и винар. С майка му Елена, отгледали пет сина: Никола, Статко, Иван, Христо и Митю.
Никола учи в родния си град, а след това продължава образованието си във френския католически колеж в Бебек, Цариград, където остава до 1860 г. Усвоява английски, френски, италиански, турски и гръцки език. Сътрудничи в някои български периодични списания и вестници. След завършването си се върнал във Враца, но не станал учител, както му предлагали първенците, а се отдал за две-три години на бубарството. Сдружил се с един италианец и през 1865 г. заминал за Милано да изучи копринената индустрия, за да я развие във Враца.
Това явно е било само предлог, защото веднага с пристигането си в Италия той се свързва с карбонарите.
Гарибалди и Мацини дълбоко въздействали на младия българин. Той започнал да изучава италианската и западна история и литература.
През лятото на 1867 г., решил да се посвети на освобождението на България, той заминал за Браила, където се включил дейно в работата на Браилската българска община. Разочарован от несъгласията сред емигрантите в Браила, заминава за Галац, където започнал да организира чета, с която мислел да премине Дунава.
В Галац той променя името си на Никола Войводов, което ясно показва неговите идеи за повеждане на открита борба за освобождение на България от турско робство. Отдава се изцяло на революционна дейност, като е поддръжник на постоянната четническа война срещу Османската империя.
Влага всичките си средства в тази борба. Събира около себе си младежи-идеалисти, образовани, сериозни и честни, между които Михаил Греков, Димитър Асенов, руският офицер Далматов, Цвятко Павлович от Сърбия, също карбонар, с когото се сприятелява в Италия, и др. Събирали се в неговата галацка квартира. Войводов и Павлович, между които съществувало тясно приятелство, смятали, че моментът в България бил подходящ за вдигането на въстание. Свързали се със Стефан Караджа, който не мислел, че моментът е подходящ, но те започнали трескавата му подготовка. Решили да наемат една по-подходяща квартира за щаб на бъдещите четници и за складирането на оръжието. Никола бил избран за войвода. Оръжието било проверявано от Далматов, а униформите се шиели под надзора на сърбина Милан. Униформите били еднообразни венгерки от тъмножълт шаяк, обшити по яката, предниците и ръкавите със зеленикави ширити.
На 8 август 1867 г. четниците се отправили пеша за Букурещ, а Никола и Цвятко Павлович се качили от Галац на парахода „Германия“. Когато параходът спрял на Русенското пристанище. За да не бъдат заловени двамата революционери откриват стрелба, в която губят живота си – Цвятко бил застрелян на място, а Никола по-късно от мъченията, на които е подложен.
Според Никола Обретенов, един и същи турски агент сред българите е предал и Войводов, и Павлович и Ангел Кънчев, който се самоубива години по-късно на русенското пристанище.
Подвигът на врачанина обаче вдъхновява Христо Ботев за неговия поход към Голгота.
