Традиционната рубрика на „Конкурент“ продължава с един тъжен материал. Той стана такъв, заради преждевременната кончина на един от най-талантливите нападатели, които е „произвеждала“ детско-юношеската школа на Ботев /Враца/. За Илиян Илиев се наложи да пиша посмъртно, вместо да представя на живо този бивш футболист. По-възрастните запалянковци на врачани го сравняват с Божидар Искренов и твърдят, че както Гибона е бил „Радостта на народа“, така и Илиян е бил лъчът надежда на местните запалянковци. Благодарение на в. „Конкурент“ и неговият издател вече пета година тази рубрика излиза на бял свят.
Рубрика на Георги Александров
В първата част на тази история Ви разказахме за началото на кариерата на Илиян Илиев в Ботев. Бившият нападател на врачани издъхна на 53-годишнва възраст в Щатите:
Следва още един измъчен сезон, в който Илия Вълов тръгва към София и облича екипа на ЦФКА Средец, а свежите попълнения добутват отбора до предпоследното 15-о място в есенното класиране. Затова викат „на пожар“ Илия Панев да спасява четата. И когато всичко изглежда отчайващо, ФК Враца нарежда 5 поредни победи и завършва кампанията на заветното 13-о място. В единия от тях – срещу Черно море, се разписва Илиян Илиев за 4:1. През сезона дясното крило играе в 7 мача и реализира 1 попадение.
През 1989 г. отново сменят Старшията, като мястото на Панев заема Димитър Ефремов, който от своя страна е сменен месец след началото на кампанията от Семко Горанов. До края начело на тима е Милен Горанов, но и това не спасява отбора от изпадането. Играта по ръба на бръснача продължава и въпреки слабите резултати отборът заминава на турне в Кипър. Илиев все по-често попада в прегръдките на съотборниците си след попадения – срещу Тракия, Левски и Пирин. През този сезон той вече е основен нападател и записва 25 мача в елита с врачани и 3 попадения.
Илиян Илиев остава в отбора до януари 1990 г., когато е „сложен на сергията“ и продаден в Славия заедно със своя съотборник в националните гарнитури Юри Николов. Ради Видов и Румен Ненов пък обличат екипа на ЦСКА, Васко Конов отива в Септемврийска слава, а Цветан Петров е освободен.
В живота на Илиян Илиев има и един не толкова приятен епизод. Разочарован от демократичните промени у нас, той решава да си опита късмета отвъд океана. Тръгва заедно с някогашния си съотборник Цветан Петров. Но няма зелена карта – заветният документ, който отваря вратите в САЩ. Затова двамата врачани избират по-трудния и опасен път – да преминат границата на Щатите и Мексико. Казват, че ги бил изоставил техен съгражданин, който имал ангажимент да ги преведе през границата. Именно в страната на ацтеките той е арестуван, но успява по някакъв начин да убеди властите и да стигне до Щатите. Установява се в Лос Анджелис, където се жени за втори път. Там минават и последните му дни.
На 13 април т. г. хиляди станаха на краха и помълчаха минута в негова почит, а след това го изпратиха с аплодисменти. Заслужени овации за един от най-големите таланти на врачанската футболна школа.
