Най-голямата трагедия в града под Околчица отнема живота на стотици
На 1 май 1966 г. край Враца се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света. В 11.25 ч. над половин милион кубични метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета се откъсва от стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир" и залива близкото село Згориград. Калната маса преминава през прохода Вратцата и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи, хора и животни, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна.
Черната равносметка след трагичното събитие е 156 разрушени къщи, стотици обезобразени до неузнаваемост трупове /между тях четири деца/, 2 000 ранени, над 310 семейства, останали без дом и над 1 000 къщи с отнесени от водната стихия покриви.
Трагедията се разиграва в часовия диапазон, когато в центъра на града потегля празничната манифестация, посветена на деня на труда.
След скъсването на бента мътните талази на тонове отровна тиня се свличат от високото към града и помитат всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носят заедно човешки тела, животни, покъщнина, мебели, тухли, дървета...
Само за 20 минути водната стихия превръща местността в тъжен лунен пейзаж.
Докато трае ужасното бедствие, въздухът се оглася от крясъци и викове на помощ. По тротоарите на града оловно-цинковата стихия запокитва трупове на хора и животни.
Спасители от тогавашната „Гражданска отбрана“ откарват с камиони десетки мъртви на стадиона, където мият обезобразените тела с с пожарникарски маркучи, за да бъдат разпознати от близките и обезумелите от ужаса роднини. В града бързо разбират, че жертвите са над 100.
Виновните за „гибелна безстопанственост” са намерени и получават присъди от години „строг тъмничен затвор”: главният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на „Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков получават по 12 години, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев – 10, директорът на рудника Краю Сираков – 5.
И днес край Вратцата огромен многотонен скален монолит лежи непоклатим в коритото на река Лева. Очевидци твърдят, че в апокалипсиса на 1 май 1966 г. стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка.
Признателните потомци издигат паметник, който се намира на Червения площад и напомня най-голямата трагедия, сполетяла Враца. Заради сходна съдба планинското село Згориград се побратими с италианския град Трезеро, с когото споделят черна участ да са пострадали от подобно бедствие.
