Традиционната рубрика на „Конкурент“ продължава с един тъжен материал. Той стана такъв, заради преждевременната кончина на един от най-талантливите нападатели, които е „произвеждала“ детско-юношеската школа на Ботев /Враца/. За Илиян Илиев се наложи да пиша посмъртно, вместо да представя на живо този бивш футболист. По-възрастните запалянковци на врачани го сравняват с Божидар Искренов и твърдят, че както Гибона е бил „Радостта на народа“, така и Илиян е бил лъчът надежда на местните запалянковци. Благодарение на в. „Конкурент“ и неговият издател вече пета година тази рубрика излиза на бял свят.
Рубрика на Георги Александров
Илиян Илиев издъхна на 11 април на едва 53 години. Един от най-добрите таланти, отгледани от врачанската футболна школа, си замина покосен от коварно заболяване.
Духът му обаче се завърна на стадион „Христо Ботев“, а в мача на родния Ботев срещу Хеър хиляди станаха на крака за минута мълчание, която завърши с продължителни аплодисменти.
Настоящите млади запалянковци не знаят кой е Илиян Илиев, защото той от повече от 25 години не живее в България. Избра да емигрира в САЩ, където след перипетии успя да са устрои и да заживее нов живот. Запалянковците с побелели коси обаче помнят всичките 7 гола, реализирани от дясното крило на врачани. Той влиза в представителния отбор през 1986 г. заедно с младата генерация, в която личат имената на Юри Николов, Цветан Петров, Ради Петков, Васил Конов… Това обаче е и отборът, който не успява да задържи традицията на непрекъснат стаж във футболния елит, а през 1990 г. е част от командата, която изпада от тогавашната „А“ група.
И както повелява традицията, най-добрите в Ботев са придърпани от други клубове. Илиян Илиев и Юри Николов, които са заедно още от юношеския и младежкия национален отбор на България, сменят зеления екип с бели на Славия. След това изкарват година и в Пазарджик, а после Илиян се завръща във Враца, където довършва кариерата си с година и половина за родния клуб. По-паметливите фенове на врачани твърдят, че това, което е Божидар Искренов за Левски, е бил Илиян Илиев за Ботев.
Бивши съотборници казват, че е имал огромен талант, но се е родил по-късно отколкото е трябвало и затова не е успял да се реализира напълно в родния футбол. По-опитните, от генерацията, която Илиев и неговата генерация трябва да сменят, го наричат с ласкавото "Смърфа".
В началото на футболния си път Илиев е смятан за един от най-добрите флангови нападатели, които са „произведени“ в школата в града под Околчица. Негов първи треньор е покойният Михаил Шалдупов. От коравия македонец Илиев научава първите важни уроци за това как да финтира защитниците, как да центрира топката или да бележи голове.
Илиев е призован в първия отбор през 1986 г., когато Ботев е прекръстен на Враца. Записва 17 мача с екипа в елита, реализира и 2 попадения. По толкова в същия сезон има и Еминов, а за сравнение Станчев, Краев и Съботинов – по 1 попадение.
През следващата кампания записва едва 3 мача и вкарва едно попадение. Това се дължи на смяната на треньора. Сезонът започва с наставник Янко Гелов и помощник Михаил Шалдупов, под чиито грижи отборът зимува шести. Обаче след нова година вече го няма Цветан Данов – Майстора заминава за Португалия, а след серия от слаби мачове сменят Гелов-Шалдупов с Петър Каменов-Ангел Ценов. Вместо към добро, отборът тръгва към дъното и се спасява от изпадане по чудо. В последния мач за сезона, на стадион „Христо Ботев“ във Враца, застрашените от изпадане домакини падат с 1:2 от Витоша /както е прекръстен по това време Левски/. Късният гол на Емил Велев-Кокала попарва надеждите на хиляди за спасение, но по същото време Берое удря като гост плевенския Спартак и оставя в елита врачани. От тогава е лафът: Ботев пада, но не изпада. Приписват го на запалянкото Тошо Милионера, но това е вече друг фолклор.
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
