Любов, втъкана с нишките, така може да се опише животът на потомствената килимарка Сийка Тачева. Това бяха и думите, с които дългогодишният етнограф Йорданка Манкова се обърна към почетната жителка на Чипровци по време на представянето на новата й книга „В люлката на времето“.
„Поклон за твоята любов, втъкана в нишките“, каза Манкова пред гостите, които изпълниха читалнята на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца.
Журналистката, писателка и редактор на книгата - Цветана Евгениева пък бе категорична, че „Сийка носи Божията искра“, след като с такава лекота „и като една стихия“ бързо претворява красота във всяко произведение – от автор на химна на Чипровци през килимарството, та да изтъкаването на иконата на Чипровската Света Богородица за Негово Светейшество папа Йоан Павел втори.
Сийка говори за Враца и региона с любов и топлина, с благодарност към първите й учители и изграждането й като професионалист, а спомните й са свързани с богатия обществен и културен живот, които още тогава е кипял в града.
Потомствената килимарка беше представена от Наталия Костова, библиотекар в Народно читалище „Петър Богдан“ в Чипровци. Наталия и Сийка разказваха, показваха и… пяха! Закачливата чипровска припевка бе специален поздрав и изненада за всички гости.
Срещата беше съпътствана от изложба с икони на български светци и пана по картини на Владимир Димитров – Майстора, изтъкани от майсторските ръце на Сийка Тачева, а подредените тъкани и килими ни пренесоха в ателието на килимарката.
Авторката на „В люлката на живота“ разказа кой е елементът в чипровските килими, който „ни гледа“ винаги и безграничната сила, която не я е напускала, докато е тъкала иконата на Божията майка, която днес се пази във Ватикана.
Сийка Тачева е родена в Чипровци на 28 април 1943 г. Произхожда от стария Чипровски род - Яничовци. От най-ранна детска възраст е запленена от разказите за стари времена, от песните, обичаите и от привързаността към рода… В тази среда усвоява умението да тъче килими още от малка.
Завършила е основното си образование в Чипровци /1957 г./, средното - в Педагогическо училище във Враца /1962 г./ и висше в СУ „Климент Охридски“ – специалност „Педагогика и български език“. Работила е като начална учителка в родното си училище, а от април 1970 г. до юни 1986-а е директор на Дома на миньора в Чипровци.
Била е ръководител на детски училищни хорове, народен народния хор при ТПК „Александър Костов“ и различни певчески състави. В периода 1986 – 1990 г. участвах в управлението на общината като заместник-кмет и като председател на общинския съвет за духовно развитие с ресори образование и култура. През 1991 г. отново се връща в училище, където преподава до пенсионирането си български език и литература в гимназиалния курс, а също музика и педагогика.
През това време отделя повече време на хобито си да тъче килими и гоблени, което прави и до днес. Изработва икони на български светци и пана предимно по картини на Владимир Димитров – Майстора. През 2 000 г. нейни тъкани творби са представени на международно търговско изложение в Женева, Швейцария. Изработила е в тъкан иконата на Чипровската Света Богородица като дар за Негово Светейшество папа Йоан Павел втори при посещението му в България през 2002 г. Така Чипровци оставя своя специален знак в Европа.
Сийка Тачева участва активно в обществения живот. Била е общински съветник и председател на общинския съвет. Член на читалищното настоятелство, на Чипровско родолюбиво общество и на Музейния съвет.
Продължава да се занимава с издирвателска работа, свързана с традиционната култура на чипровчани. Издала е книгите „Старите чипровски сватби“, „Чипровски обичаи“, „Диг се дигни“ – сборник от местни фолклорни песни.
Има няколко композиции, посветени на родния край по стихове на поети - земляци: „Песен за Роко звънаря“, „Песен за чипровските килимарки“, „Песен за Лика Рачин“, песни за Чипровци, едната от които е Химн на Чипровци и др.
През 2014 г. е удостоена със званието Почетен гражданин на Чипровци.
