За него разказват, че живее два живота и затова е достигнал стоте. Ефтим Иванов Стоянов е последният жив участник във Втората световна война в района на Монтана. Роден в село Долна Рикса, община Монтана, Ефтим е едно от шестте деца в многолюдното семейство на Иван и Гена Дамянови. На фронта заминава 18 годишен през 1941 година, когато България се включва във военните действия. Участва в овладяването на Новите територии - Западните покрайнини, Македония и Беломорска Тракия.
Четири години роднините му не получават никаква вест за него, разказва племенникът му Иван Григоров. Многократно търсят информация. За бойните му другари от селото идват трагичните известия, за Ефтим – нищо. Тогава семейството решава да го погребе – поне мир да има за душата му. Събират дрехите и вещите му в един ковчег, свещеник отслужва опелото и ги заравят в земята.
Съдбата на войника обаче е друга. В незнайна нощ през 1945 година на прозорчето в дома на Иван и Гена някой почукал. Мъжът отвън в тъмното бил непознат. Толкова различен от сина, когото изпратили на фронта – слаб, окъсан с дълга коса и брада, родителите му едва го разпознали. Разказал им за преживяното, изпитанията, ужасите на войната, пленничеството в лагерите на Австрия и Германия. Изнемощял, но оцелял и някак се прибрал в родния дом, за да започне своя втори живот.
Влюбва се, задомява се, ражда му се дъщеря, от която има три внучки. През комунизма е имал предложения за работа в града, но ги отказва. Остава на село да се грижи за майка си и баща си. Цял живот е бил работник в местната кравеферма, разказва племенникът му.
„Много тих, скромен и трудолюбив човек", казва кметицата на село Долна Рикса Благойка Петрова.
Кметът Златко Живков поздрави дядо Ефтим и подари на семейството микровълнова печка.
