Цветан Дочев е хуморист, готвач и уникален представител на врачанската субкултура
*************************
Днес ще Ви срещнем с Цветан Дочев, по-известен с псевдонима си Дедо Скръц. Едва ли има някой, който да не е чувал за него и за неговия екологично чист „блажен“ хумор.
Дедо Скръц е лесно разпознаваем, колоритен е и много обичан, и то не само от хората в Северозапада, а и в цялата страна.
Той е от онези хора, с които времето сякаш лети неусетно, а атмосферата в негово присъствие трудно би могла да се опише на хартия.
Той е пазителят на фолклора, хумора и кулинарното изкуство на Врачанския край и на целия Северозапад. Автор е на хумористични и нехумористични кратки творби. Твори и в сферата на кулинарията и флористиката. В творческата му биография има много награди /и то в челната тройка/ от десетки участия в хумористични и фолклорни фестивали в цялата страна. Участва успешно, и дори журира национални и международни конкурси за творби, гозби и напитки. Цветан Дочев е един от създателите на вестник „Музовиринъ“ и музовирското движение. Той е общественик и благотворител. Работил е с деца и младежи с увреждания, а също и в масови учебни заведения като педагог. Бил е директор на училище и товарач, и шлосер….Работил е дори в Народния театър. „Играл“ е даже на сцената му, когато театърът е бил в ремонт.
Неговото верую е „Немаш ли чувство за хумор, пиши се бегал!“.
„За мен най-сериозните хора са тези, които имат чувство за хумор. Чувството за хумор е и нещо естествено, то е като инстинкт за самосъхранение“, споделя при срещата ни Дедо Скръц.
Е, при него наистина нещата се получават от само себе си! Той е от хората, които могат да те усмихнат, дори когато ти е тъжно. Но това е и една от неговите максими – да развесели и разсмее поне пет човека на ден. И той го прави, без никакво усилие, някак си отвътре му идва!
Питаме го защо се е спрял на псевдонима „Дедо Скръц“, а той закачливо отговаря: „Скръц“ идва от една старо врачанска приказка за скръндзав, по-точно за пестелив човек, за такъв, който живее природосъобразно. Абе, сървайвърец! А и преди скърцаше кревата и канелата, а сега скърцат само кокаляците“, обяснява ни Цветан Дочев и споделя с усмивка, че веднъж създаден „дедо Скръц“ е станал дори по-известен от него самия.
Цветан Дочев има зад гърба си 6 издадени книги, които се радват на изключителен интерес. Последната е с колоритното заглавие „Властелинът на мухобойката …и сапун соделия“.
По думите му тя е продължение на първата му книга „Със сандали на босо”, която преди години бе носител на първа награда за проза /регионална/.
„Властелинът на мухобойката….сапун соделя“ е книга, която малко се компилира от предишните ми книги. Имам психологически миниатюри, пиша и „сериозни“ разкази. Сериозни.., но то по-сериозно от хумора няма! Така че един колега - Любо Гадулката ми се обади, вече се бях пенсионирал, в десет без нещо ми звъни на пожар и ми вика: „Абе, ма ти си бил голЕма работа!“. Аз го питам: „Абе, теб к‘во те апат муйте? Ти какво си се сетил по това време да звъниш?“. А той бил намерил първата ми книжка - „Със сандали на босо“ - и вика, че си мислил, че съм само „ха-хо-хи-хи“, манджи нещо, ала-бала, щуротии, а книгата много му харесала, даже два пъти я бил препрочел. Та затова напомням, че освен тези хумористични неща на врачански „блажен“ фолклор, и то със сексуален подтекст, пиша и фейлетони на книжовен език, защото има място и за едното, и за другото. И реших, че най-после трябва да преиздам онази книжка и да я допълня, защото без да скромнича, мога да кажа, че аз съм един от най-добрите майстори на късия разказ /особено на миниатюрата/, което много трудно се отдава на някои автори. Но аз съм пестелив, защото Негово Величество – съвременният Читател се дразни от излишните неща. То писането си е един занаятчилък. С времето ти си усещаш кое ти е излишно в текста, кое не е, какво искаш да внушиш, къде трябва да забързаш действието, за да има динамика, къде трябва да го накъсаш…“, обяснява ни Цветан Дочев и не забравя да сподели, че първата му книжка „вижда бял свят“, благодарение на Мария Кърчева и Иван Христов.
„И така - реших „Властелинът на мухобойката….сапун соделя“ да не е само за сериозни и тъжни неща, а да е по-шарена, като Негово Величество Животът. Та в тази книга има неща, от които буквално някои читатели могат да се насълзят, други да се разсеят, трети пък да се замислят – а бе, що тоя човек го е написал точно така!“, споделя с нас колоритният врачанин.
Избрал точно това заглавие, защото е интересно и веднага „грабва“ вниманието.
В книгата присъства и едноименен къс разказ, написан на книжовен език. А иначе на врачански диалект Дядо Скръц сладкодумно ни разказва за „Властелинът на мухобойката“.
„Господин Он Ът, рече и отсече - ще се пенсионира, ще ходи по парковете, ще се разхожда, ще журира. Какво значи да журира ли?– да оглежда мадамите - коя накъде се фръцка, и се разхожда и въобще не му пука. Добре де, ама зимата се довлече една гад пандемична и забраниха излизането, и господин Он Ът беше още по-затворен отколкото преди. И какво да прави, какво да прави…седи и гледа в една точка. По едно време изниква един рояк мухи, на врачански – муи, и го напада тоя рояк и го апат значи, та са кинат, и тоо маа с ръце, с крака, вика, тича. Добре, но изведнъж една мухобойка му се явява пред очите, закачена на едно пиронче. И той хваща мухобойката, и бой, бой, бой, размазва ги и се кефи, а комшията като го гледа, си вика: „Мале, тоо нещо се е ошашавил!“. Добре, млати ги господин Он Ът тия муи, обаче те извират ли, извират…, ама той се не усеща, че те мухите не извират, а са у главата му, и го апат, ама яко го апат. Сега младите викат, „Апе го Джеки“, а ние му викахме на т‘ва – апат го муите. Добре, ама по едно време старецът спрЕл да тича, да се ломборосва и тия си викат „Абе, да не е пр*днал у кофата тоо дрътия!“ и фанали та викнали тия от щабо, заедно с шефо на щабо, и тия чукали, люскали по вратата – ми, никой се не обажда. Разбили вратата и гледат господин Он Ът излегнал се на дивана, бездиханен, но с широка усмивка, гушнал мухобойката…И те така те…Т‘ва е врачанския вариант, не литературния“, подчертава Дедо Скръц.
Обяснява ни, че корицата на последната му книга е дело на талантливата врачанка Марина Андровска.
Освен като сладкодумен разказвач, Дедо Скръц е известен и като талантлив „народен готвач“ /не „Мастер шеф“/. Събрал е своите кулинарни рецепти в книга, която действа и в практически план, и като смехотерапия.
„Занимавам се и с народно готвене, но там имам смелостта да експериментирам – традиционни рецепти, които обаче винаги ги поДедоСръцинявам. Някой като каже - традиционни, ама баба не ги правеше така! Затова на рецептите си пиша отдолу Дедо Скръц. Винаги можеш да твориш и да има нещо различно“, обяснява ни той и ни разказва предисторията за това как се е научил да готви.
„Баба ми беше магер в манастир „Свети Илия“ в Дървеница, майка ми беше баничар-професионалист, много хубаво готвеше, сестра ми беше професионален готвач, пък дедо ми Цеко също е работил готвач, но той и твореше в кухнята, много ги догаждаше ястията. Майка ми се разболя и аз като й взема ядене от стола, понеже ходех на работа и нямах време, та й купувах и тя все викаше: „Т‘ва не струва за нищо!“. И на мен веднъж ми писна и й казах: „Тука до мен ще седиш и ще ми казваш какво и как искаш да сготвя. Ако не ти хареса и сега, не знам вече какво да те правя! И така лека-полека се научих да готвя. Като дойде някой приятел у нас на гости, все ми викаше, а бе що не вземеш да ги опишеш тия гозби, ти разказваш добре, получава ти се. И аз наистина хванах, та ги събрах рецептите в едно книжле и ги написах. Ути Бъчваров ме викна в предаването си, през 2014-2015 година беше, след това ме поканиха на един фестивал в Монтана – „Бабина душица“, след това Ангел Ангелов ме попита имам ли още такива рецепти, викам - имам, допълних я книгата, благотворително взех да ходя по фестивали и така - взеха та ме набедиха, че мога да готвя. И аз от зор взех наистина да готвя“, разказва с блага усмивка Дедо Скръц.
Много от гостите в дома му, в имението на „Панега 4“, вече са се убедили в кулинарните му способности и са опитвали от манджите му, които освен завидно вкусни, задължително са впечатляващо оформени и приятно ухаещи.
Дедо Скръц разказва, че „възражда“ стари рецепти. Той не признава ядене без лютивинка или чесънче/ а защо не и двете!/. Освен това за него е важно гозбата да е простичко направена и да има много билки и подправки, от градината или от Врачанския балкан.
„Простите манджи са най-вкусни, обаче не са за прости Ора“, категоричен е Дедо Скръц.
Спомня си за участието си в първото издание на конкурса „Народен готвач на България“, където в Интер ЕКСПО център приготвя на живо храна, а гозбата му е оценена достойно от дегустаторите.
„Правих тогава в София тиква в гювеч с месо, яйца, сирене, прекрасна стана, а една префърцунена дама се намръщи първо, па като я опита, взе да нарева с лъжицата“, разказва с усмивка Цветан Дочев. По думите му от тогава - насетне завалели поканите, дори го викали и да журира по фестивали. А сега, по думите му само „журира“ /т.е. „оглежда“/ невестите.
И до ден-днешен с много хумор и типичен за Северозапада диалект колоритният врачанин представя своите вкусни рецепти в рубрика по „Радио Видин“, и разбира се - има много верни почитатели и последователи не само в Северозапада, но и в цяла България. Познават го хората - и по гласа, и по хумора, и по физиономията…
Дедо Скръц е автор на куп оригинални рецепти, като негова запазена марка е „Щипана баница“.
„Некои като речат: „А бе дедо Скръц, защо щипана? Еми що, по навик, некога щипех невестите и те им добре, мълчаха си, а сега като одъртех, ако ощипа некоя, ще ми откине и ръцете, и главата до кръсто ще ми откине. И си викам - сега ще щипа баницата. Като хванеш баницата, така кората я връцнеш и си представяш, че щипеш някоя невеста. И хвърляш в тепсията, намазнена, разбира се, или пък може да сложиш хартия за печене, и като туриш така в цялата тепсия тия ощипляци, така им викам, и вече зависи с какво са, каква е плънката – еченце и сиренье, лападец… А бе требва си мерак и чалъм за таз баница. Така стават най-вкусни. Даже и софиянки правят баници по мой тертип“, издава Дедо Скръц.
Не пропуска да ни разкаже за последното си участие в кулинарен фестивал в Монтана. Там, в екип с още двама свои авери - кулинари, „творят“ вкусни гозби, с които омайват дегустаторите и ги карат буквално да си „оближат пръстите“.
„По моя идея на фестивала направихме баш врачанска ютика, която стана много хубава. Разбира се - украсихме я красиво. То това е идеята - да може повече сетива да се възбудят на този, който ще дегустира. То ютиката си е класика в жанра, после препечени филии, намазани с мас и балканска чубрица и такива подправки, тип Деда ти Скръц, много вкусно стана. Направихме и Врачански бисмарк – това е зелев сок с орехи и праз лук, или воден лук, чесън, люто - разбира се, балканска чубричка и оливие. И другото, което правихме, беше боб с пръжки. И на всичките тия манджи имаше див чесън - левурда или мечи лук, от Врачанския Балкан. Много се сърдиха, че не стигна за всички желаещи. Кметът Златко Живков лично ме поздрави, беше много радостен, че участвам, заместник-министърът беше там и се оказа, че много почитатели бяха дошли специално заради мен и моя екип. Имаме много покани за готвене - в София, в Чипровци... Аз ходя благотворително, най-вече в името на негово Величество врачанина, който е много интересен и с манджите, и с хумора си, с този наш иносказателен и музовирски говор. Така че това нещо мен ме зарежда, зарежда ме и това, че имам много млади хора последователи“, споделя още Дедо Скръц. Казва, че така се чувства полезен за обществото, тъй като дори в Брюксел готвят по негови рецепти, а врачанският хумор се описва и в дипломните работи на студенти.
Питаме го за рецепта за щастие, а той отговаря: „То, щастието, е много трудно да се дефинира. Щастливият човек е този, който е обичан и който умее да се любува на природата около себе си. Умееш ли да се любуваш на природата, ти си най-богатият човек на света. Умееш ли да се шегуваш - с нещо хубаво, че и с нещо негативно, което ти се случва, ти си щастлив човек“, казва събеседникът ни.
По това правило се оказва, че и ние сме щастливи хора, още повече, че с нетърпение чакаме новата му книга, по която все още работи. Знаем само, че ще включи в нея творби на художници, но пък сме сигурни в едно - че ще е на „световно“ ниво, ще ни развесели и развълнува, както несъмнено прави с всички издадени досега.
Книгите на Дедо Скръц се продават лично от него и в интернет. Не пропускайте да ги прочетете!
„И те така!“, както казва в заключение самият Дедо Скръц.
