Древна номадска империя от 200 г. пр.н.е. е доминирала в азиатските степи в продължение на три века, като довежда до изграждането на Великата китайска стена, части от която стоят и до днес. Тя е търгувала със стоки по Пътя на коприната, строи сложни гробници за своите мъртви и завладява далечни земи на коне. Известна като Ксионгу, империята е в конфликт с големия си съперник имперски Китай години наред.
Въпреки това, без писмени сведения, с изключение на тези, създадени от китайските хронисти, които са смятали ксионгу за варвари, империята и нейният народ дълго време са останали в сянката на историята. Сега древни ДНК доказателства, съчетани с резултатите от последните археологически разкопки, разкриват тайните на една от най-могъщите политически сили на епохата.
Международен екип от учени е завършил генетичното изследване на две гробища по западната граница на империята на ксионгну в днешна Монголия: аристократично елитно гробище в Тахилтин Хотгор и местно елитно гробище в Шомбуузин Белхир.
Учените изследват геномите на 17 души, погребани в двете гробища, и откриват "изключително високо" ниво на генетично разнообразие, което прави вероятно империята да е била мултиетническа, мултикултурна и многоезична - се казва в новото изследване, публикувано в петък в списание Science Advances.
Генетичното разнообразие е установено в рамките на отделните общности, което предполага, че империята не е била просто мозайка от хомогенни групи, обединени от обща кауза, предаде "Вести.бг".
Древна номадска империя от 200 г. пр.н.е. е доминирала в азиатските степи в продължение на три века, като довежда до изграждането на Великата китайска стена, части от която стоят и до днес. Тя е търгувала със стоки по Пътя на коприната, строи сложни гробници за своите мъртви и завладява далечни земи на коне. Известна като Ксионгу, империята е в конфликт с големия си съперник имперски Китай години наред.
Въпреки това, без писмени сведения, с изключение на тези, създадени от китайските хронисти, които са смятали ксионгу за варвари, империята и нейният народ дълго време са останали в сянката на историята. Сега древни ДНК доказателства, съчетани с резултатите от последните археологически разкопки, разкриват тайните на една от най-могъщите политически сили на епохата.
Международен екип от учени е завършил генетичното изследване на две гробища по западната граница на империята на ксионгну в днешна Монголия: аристократично елитно гробище в Тахилтин Хотгор и местно елитно гробище в Шомбуузин Белхир.
Учените изследват геномите на 17 души, погребани в двете гробища, и откриват "изключително високо" ниво на генетично разнообразие, което прави вероятно империята да е била мултиетническа, мултикултурна и многоезична - се казва в новото изследване, публикувано в петък в списание Science Advances.
Генетичното разнообразие е установено в рамките на отделните общности, което предполага, че империята не е била просто мозайка от хомогенни групи, обединени от обща кауза.
Броседер допълва, че ксионгу често са били разбирани погрешно, тъй като по-голямата част от информацията за режима, както и за други, произлезли от евразийската степ, идва от текстове от имперски Китай и древна Гърция, където до голяма степен номадските скотовъдци са били разглеждани като по-нисши.
Мощно наследство
Сюнгу оставят мощно наследство, което вдъхновява по-късните номадски режими, възникнали в евразийските степи, като монголите и Чингис хан, казва Милър.
"Сюнну" е име на династия, а не на народ сам по себе си, но този династичен режим е оказал силно влияние върху народите в неговите предели и е оставил мощно наследство в Евразия", казва той по електронната поща.
"Много последващи групи са си присвоили силното име на Сюнну (или Хунну), когато са установили свои собствени режими, което е довело до запазването на така наречените "хунски" образувания дори до това на Атила и хуните в покрайнините на Европа векове след гибелта на Сюнну във Вътрешна Азия.
"И именно това мощно наследство... монголите възприемат, когато създават своя собствена империя още много векове по-късно."
