„Конкурент“ продължава да ви среща с известни врачани, дали своя принос за града си и оставили паметна диря в историята му. На някои от тях са кръстени улици, на други – площади. Един от най-недооценените наши съграждани обаче е проф. д-р Веселин Сараджов, наречен приживе „врачанинът от Дрезден“. За написването на този материал използвахме публикации в социалните мрежи.
Проф. д-р Веселин Сараджов е роден във Враца (28.03.1933 г.-24.02.2020 г.), в семейството на Димитър Сараджов - виден врачанин, който е бил кмет през 1933 г., околийски управител /1934-1938/, народен представител /1938-1944/, редактор на врачанския вестник "Правда", който е осъден на доживотен затвор от Народния съд. Веселин Сараджов още от малък изпитва репресивните мерки на народната власт след 1944 г. Изправен пред затворените за него врати на университета, той става хамалин в София.
Едва през 1953 г. получава възможност да кандидатства и записва физико-математическия факултет на СУ "Кл. Охридски". След третия семестър се прехвърля в Инженерно-строителния институт. След завършването работи в различни строителни и проектантски организации към Главно управление на пътищата.
През 1964 г. Веселин Сараджов спечелва конкурс за аспирантура в Германската демократична република и заминава за Дрезден. С този град свързва живота и съдбата си. От 1968 г. е преподавател в Техническия университет. Тук защитава докторска дисертация и подготвя 35 научни публикации.
Създава семейство с инженер-химичката Марго Сарадшоу (22.06.1930 г. - 30.03.2022 г.). В Дрезден се раждат двамата му сина Петър и Радул, които са колкото немци, толкова и българи. В дрезденския дом звучи българска реч, има много българска атмосфера.
За да преодолее носталгията по родината, през 1992 г. Веселин Сараджов се захваща с благотворителна дейност. Подтик за това му дава директорката на врачанския Червен кръст д-р Ваня Воденичарска по време, когато хуманитарната организация е настанена в бащиния му дом под Хижата/1992 - 1996/. Красивата и стилна къща е по проект на арх. Дограмджиев. Днес тази къща вече не съществува. На мястото й е издигната нова жилищна сграда.
Контактите и разговорите на авторитетния учен в Саксонския червен кръст дават резултат и още същата година за Враца потеглят два ТИР - а с хранителни продукти, инвалидни колички, играчки, дрехи за социално слаби семейства и домове. Веселин Сараджов посвещава много време и сили по организацията, изпращането, документацията. Не го възпират бюрократичните и формални спънки, защото знае, че във Враца много хора се нуждаят от помощ. В тази благотворителна дейност привлича и други българи, които също участват с пари, дрехи, храни. Негов неуморен и щедър поддръжник става и самият кмет на Дрезден д-р Вагнер, с чието съдействие Враца получава безвъзмездно три сметосъбирателни коли.
Познанството на д-р Веселин Сараджов с директора на университетската клиника по очни болести проф. д-р Тео Зайлер поражда идеята да помогнат за лечението на деца с увредено зрение от източните страни. За тази цел основават Фондация "Децата от изток виждат Европа", чийто председател става депутатката от саксонския парламент д-р Марлис Фолкмер. От 1995 г. до края на 1998 г., благодарение на дарителите в тази фондация, пет деца от Враца, предложени от Червен кръст и едно от София, възвръщат или подобряват зрението си в Дрезденската университетска клиника, оперирани от самия д-р Зайлер. Авторитетът на фондацията расте и все повече спонсори и организации участват с дарения - за следващите деца от България. Д-р Веселин Сараджов е от малкото сънародници в чужбина, които запазват българското си гражданство.
Няколко месеца в годината прекарва в бащиния си дом, чиято собственост възстановява през 1996 г. Идва при своята майка – 95-годишната Теменужка Сараджова, живата история на Враца и рецитаторка на стихове.
Проф. д-р инж. Веселин Сараджов обича Враца като живота. Отдаден на родния си град, помага над 30 години, чрез Червения кръст и се раздава за благото на хората на Враца. За съжаление нито една власт след демократичните промени не се е сетила да кръсти улица, площад или място на този велик врачанин. А би било хубави. И най-вече: заслужено!
