Дни преди Великден влизаме в овцефермата в село Гомотарци- тя е една от малкото, останали в региона и оцелели през годините. В нея се отглеждат 260 овце-майки от породата Синтетична популация българска млечна, голяма част от тях са под селекционен контрол. Около 40 агнета са оставени за подмяна на стадото...
Ромел Гаврилов, Диана Димитрова и Георги Цолин са хората, които са ежедневно в обора. Разговораряме за началото и за това- как оцеляват, при условие, че много техни колеги разпродадоха овцете си:
"Не може да чакаме все държавата да ни помогне. Ти ако искаш да се занимаваш с това нещо и ти идва отвътре... Трудно е, ако не си произвеждаш фуража- поне 30 тона зърно оставям всяка година, иначе не става... Но като си се захванал с нещо и имаш желание- няма защо да се отказваш. Вярно, ако не рискуваш, няма да разбереш дали ще ти провърви или не... Някои започнаха да отглеждат животни заради субсидиите, но се отказаха- тук няма печалба... Имаме четирима работника, които смятат, че щом ние сме добре, и те са добре- това ме радва. Аз идвам в 7 и се прибирам в 9-10 часа. Няма събота, няма неделя, няма празник... Удоволствието е да вляза в кошарата и да хвана онова агънце...", казва Диана.
В редиците на овцевъдите са от 2008 година- тогава са започнали със стадо от 40 овце, което отглеждат у дома. По-късно заради изискванията, закупуват постройките в бившия стопански двор, където разширяват производството.
Агънцата са разпределени в боксове по възраст- има родилно отделение, където агънцата престояват двайсетина дни, след това преминават в отделенията за подрастващи. Има отделение и за "самотни" агънца- за тях е осигурена изкуствена майка.
Към персонала са и четирима гледачи, отделно са хората, които се занимават със земеделие. Обработват 6000 хиляди декара земя- наета, собствена и арендувана, за да си произвеждат фуража- това им спестява голяма част от разходите по отглеждането на животните. Най-големият им пролем е, че няма пасища и ветеринарни лекари.
"Нямаме пасища, никога не е имало... Изкарваме ги да се разхождат, когато се ожъне, тогава са по стърнищата... Сега ги пасем до дигата- на Дунав, а там има заболявания- Дунав носи бацили, вируси, овцете се обеззаразяват два пъти в годината... Не съм доволен и от ветеринарното обслужване- няма ветеринари, които да искат да работят с фермите... На обекта е тежко... " - раказват Ромел и Георги.
Сред проблемите се нарежда и този- какво да се прави с вълната, защото никой не я изкупува. Иначе не се оплакват от липса на клиенти- и за мляко, и за сирене, и за прясно агнешко. Изграждат пасище с електропастир- зад фермата, за повече свобода на овцете. Справят се с всички трудности, защото са задружни и защото безкрайно обичат и работата си, и животните, за които се грижат...
Диана знае цената на всяка минута от ежедневния труд, който полага във фермата, но прави всичко с любов, без да мисли за печалба. Младата жена има и простичък съвет към онези, които са решили да поемат по пътя, който те са извървели:
"Трябва да имат желание и да обичат животните. И да не смятат, че ще спечелят от днес за утре. Ако мисли за печалба, по-добре да не се захваща..." /Радио Видин
