Здравето на хърватското население се характеризира с по-ниска продължителност на живота от средната за ЕС и висока смъртност от хронични незаразни заболявания, предупреди директорът на Хърватския институт за обществено здраве (HZJZ) Крунослав Чапак преди Световния ден на здравето, отбелязван на 7 април, съобщи Хина, цитирана от БТА.
Хърватите са лидери в ЕС по рискови навици като тютюнопушене, пиене на алкохол, затлъстяване и липса на физическа активност, заяви Чапак на пресконференция.
"Ние сме на второ място по индекс на телесна маса, само Малта е по-зле от нас, а ние сме близо до върха в ЕС по отношение на дела на пушачите и употребяващите алкохол“, добави той.
Като положителна страна Чапак цитира спада на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, рак на гърдата и рак на дебелото черво. За да се подобри здравословното състояние на нацията, ще се работи повече за превенцията и ранното откриване на заболявания. В тестова фаза е програма за ранно откриване на фамилна хиперхолестеролемия.
Подготвя се план за действие за превенция на затлъстяването, а Хърватия скоро ще въведе национална програма за ранно откриване и превенция на меланома, което ще я направи първата страна в света, направила това. Работи се и по програми за ранно откриване на рак на простатата и стомаха, каза Чапак.
След временно прекъсване Националната програма за ранно откриване на рак на маточната шийка се подновява по нова методика. Като част от здравната реформа се въвеждат профилактичните прегледи. Те ще бъдат безплатни за всички граждани и ще се извършват в общинските здравни центрове, каза Чапак.
Здравният министър Вили Берош заяви, че един от приоритетите ще бъде намаляването на заболеваемостта от хронични незаразни болести. Приблизително 93 процента от смъртните случаи в Хърватия са причинени от хронични незаразни заболявания. Най-високи са случаите на сърдечно-съдови заболявания, рак, наранявания и психични разстройства, каза Берош.
В Хърватия 13 206 души са починали от рак през 2021 г., включително 7 585 мъже и 5 621 жени.
Даниела Гърбич от отдела за психично здраве и превенция на пристрастяването на Хърватския институ за обществено здраве каза, че психичното здраве е било един от водещите проблеми в Хърватия преди пандемията от КОВИД-19 и се е превърнало в приоритет след пандемията. Психичните разстройства, причинени от консумация на алкохол, са водещата причина за хоспитализация в Хърватия от десетилетия, следвани от шизофренията, депресията и посттравматичното стресово разстройство, според Хърватския институт за обществуно здраве. Процентът на самоубийствата в Хърватия е по-висок от средния за ЕС. Най-високите нива на смъртност от самоубийство са регистрирани във възрастовата група от 65 години и повече, по-специално в окръг Крапина-Загорие, което е свързано със злоупотребата с алкохол, заяви Гърбич.
