Борислав Тоев е управител на фирма „Тоев Кампо“, която се занимава изключително със зърнопроизводство. Работи в землището на село Софрониево, където обработва около 12 000 декара.
Георги Александров
Трудно ли е да си зърнопроизводител?
И да, и не. Обработваме територия от около 12 000 декара около врачанското село Софрониево, която не е толкова благодатна като Златията, но не се оплакваме. По-добра е територията от лявата страна на река Огоста – край селата Хърлец и Михайлово, където почвите са много по-добри за отглеждането на зърно. Почвата там е по-добра, по-благодатна от нашата.
Колко човека работят при Вас?
13-14. Зависи от натоварването и работата. Базата и техниката ни е изградено само със средства на фирмата и корпоративни кредити. Нямаме нито лев, влязъл по европейски програми. Смятам, че един европейски проект води със себе си само неприятности – мониторинг, инспекции, а като сметнеш лихвите и застраховките, които си задължен да правиш, сметката не излиза. Аз лично нямам нужда от непрекъснати проверки и наблюдения, от „експертни“ мнения за това какво съм изпълнил и какво не съм. Затова предпочитам със собствени сили да се справям.
Митове ли са историите за земеделските производители, които благодарение на европейските субсидии са станали милионери?
Не, но това се отнася за големите фирми, които обработват много земя. Субсидиите са добри и от тях влизат доста средства. Американците, които разбират от земеделие, дават друг вид пари за обработката на земя. Парите зависят от застраховки върху доходите от декар. Този модел ми изглежда по-прозрачен: застраховаш доходите от декар, идва застраховател, който дава оценка и на нейна база получаваш средствата. Неслучайно американците са против начина на субсидиране в Европа. Смятат, че той е предпоставка за корупция.
А в САЩ разбират от земеделие?
Ако има някой, който да е в час със земеделието, това са американците. Затова ми се струва техният начин по-справедлив към производителите. В европейското подпомагане се говори за някакви тавани, за нива, които не се спазват. Една фирма, обработваща 200 хиляди декара, „разбива“ изнеса си на 20 фирмички с по 10 000 дка и пак се заобикалят правилата!
Какво отглеждате?
Пшеница и ечемик, царевица и слънчоглед. Изминалата година не беше добра за земеделците – беше доста суха, от което пострадаха добивите. Това ни донесе ниски добиви, а отделно от това цените на зърното също е ниско, поради наводнения пазар с украинско зърно. То се отличава с нерегламентирания внос и ниското качество…
Това се оказа голям проблем за всички зърнари /както наричат производителите на зърно у нас?
Не само у нас. Войната в Украйна и нерегламентирания внос на зърно докара проблеми в Румъния, Полша. От приятели разбрах, че гръцкия пазар – наш основен пазар, също е „наводнен“ от украинско зърно. На юг от нас са се запасили с жито и царевица, което означава, че гърците не се интересуват от нашето зърно.
А какви са цените на зърното у нас?
В момента тон царевица се предлага по 470 лева за тон, а пшеницата – по 490-510 лева за тон. Това са цени за родното зърно. Произведеното в Украйна се предлага по около 70%-80% от тези цени. Но който го купи, трябва да знае, че качеството му не е като нашето зърно. Видях лабораторни анализи и не съм впечатлен от резултатите – те са доста занижени от стандарта на българското зърно, който ние предлагаме.
Може ли да се каже, че войната в Украйна е донесла сериозен удар и за зърнопроизводителите в България?
Напълно. Зърненият бизнес пострада доста сериозно. И в същото време не получи помощ от държавата, каквато трябва да получи бранша в една европейска страна. Получихме само… кухи обещания и уверения, че ще ни се помогне. От Асоциацията на зърнопроизводителите опитаха да правят стачки, за да принудят държавата да реагира адекватно, но не съм усетил нещо да се е променило след протестите. В Румъния и Полша например имат лаборатории на границите и в страните им се допуска зърно само с определени качества. У нас – контролът е занижен и всичко може да влезе. Според мен всичко е направено от политическа гледна точка, от което най-потърпевши сме ние, производителите. Има огромна вероятност при това положение да се стигне до фалити на някои земеделски производители.
Слаба реколта от лоша година, нерегламентиран внос от Украйна и липса на държавна помощ – какво още може да сполети родните зърнопроизводители?
Не забравяйте, че има колеги, които имат залежала продукция не само от миналата, но и от по-миналата година. А при нас стоката не може да стои прекалено дълго на склад, тъй като има процеси, които не можеш да спреш.
Вносът на зърно от Украйна навреди сериозно на зърнопроизводството в България. Уж бяха някакви коридори, по които влизаха контролирани количества, но…
Време е за наторяване. Вие какво свършихте?
Ние свършихме вече тази работа. Годината не започва добре. Имаше нападения на вредители през есента. Отделно от това годината започна със засушаване. Но както е казано „земеделците живеят бедно и умират богати“.
Хубава сентенция…
Знам и друга: Земеделието е като жената – ако малко го оставиш без контрол, почва да ти изневерява! Бизнесът ни зависи от природата, макар че и технологиите ще помогне. Очакванията са ми т.нар. „Зелена сделка“ да създаде проблеми в земеделието. Субсидиите вече ще се дават по друг начин. На доста колеги ще им бъде трудно. Има някои практики, които трябва да се спазват, за да се получават субсидии. Има колеги, които твърдят, че им е трудно.
Да ви върна към наторяването – скъпи ли са препаратите?
Имаше един период, в който торовете започнаха да поскъпват. Ние като останалите, накупихме препарати, които сега ни се виждат скъпички и цената им е поне с 30% повече от сегашната. Добре, че не купихме големи количества. Така например карбамидът беше по 1 500-1 600 лева, сега се намира и за 1 000 лева…
Тази история ми прилича на истерията за олиото от преди година?
Да, същото е. Но и не е. Защото слънчогледът, който влиза у нас от Украйна сега би трябвало да намали доста цената на олиото. А вие да сте видели колко струва литър в магазините и да се е променило нещо драстично?!
Има ли спекула?
Аз не мога да го кажа директно. Но според мен има начини държавните органи да установят каква е стойността на литър олио и защо то продължава да се продава за повече от 4 лв. литъра. И така лесно ще се установи откъде идва спекулата и свърх печалбата. Цената по магазините в никакъв случай не е реалната, а е силно завишена. Рандеманът на олиото е 33-34%, отделно от това остатъчните продукти като кюспето се продават на доста добри цени. Това показва, че маслопреработвателите не са на загуба. Със сигурност добри пари изкарват и някои търговци по веригата, а най-вече – износителите.
