„Аз сама не мога да променя света. Но мога да хвърля камъче във водата и да образувам вълнички”. Тези думи, изречени от една велика жена, много прилягат на една друга жена. Още преди години журналисти я определиха като лидер, борец и майстор на словото. Други й дадоха призванието - Гражданинът. Чест, заслужена от малко хора, събрала в себе си огромна отговорност и огромно признание.
За Росица Кирова е казано и писано толкова много. И толкова малко. Биографията й на личност, жена, майка, водач, народен представител е дълга. Път, осеян с препятствия, обрати, щастие, разочарования, обиди… Спомням си онова малко момиче от училището в квартал „Калето”. Още тогава се отличаваше с невероятния си хъс и борбеност. Възпитаничка на Английската гимназия в родния си Видин, тя е отличник на випуска. През 1986 г. Росица представя града си на втората международна асамблея “Знаме на мира”, като едно от 10-те най-талантливи деца в окръг Видин. Висшето си образование завършва във Великотърновския университет. Дипломира се с магистратура по филология, а по-късно придобива следдипломна квалификация от Техническия университет в София по маркетинг и бизнес със специалност мениджмънт.
Няколко мандата общински съветник Росица Кирова яростно бранеше гласа на гражданите. Изказванията й от трибуната на местния минипарламент бяха дотолкова остри и в същото време завладяващи, че опонентите й общински съветници едва ли не стягаха купон в малкото случаи, когато Росица липсваше от заседания. Тази нейна завладяваща пламенност през 2015 г. я хвърли в битката за Видин. Росица и до днес си остава като единствения кандидат за кмет на дунавския град, който на първи тур успя да пребори по изборен резултат всичките останали 10 мъже-претенденти за кметския стол. Уплашени и объркани сини и червени бяха принудени да се прегърнат, за да спънат победата й. Те спечелиха, но Видин загуби. А Росица продължи напред със своите битки доказвайки, че наистина притежава голямото качество на обединител. И България заговори за Видин, за силата на гражданското общество. За гражданско обединение „Единни за промяна”, чийто лидер е Роси.
Изграждането на магистрален път вдигна хиляди жители на старопрестолния град и регион, които ден след ден, в дъжд и сняг излизаха на протести, надигайки мощен глас, за да бъдат чути. Водеше ги Росица Кирова. „Обединени от общи цели, идеи и водени от най-искрени намерения. Само така можем да постигнем нова политика, която да се прави от гражданите за гражданите”, заявяваше неведнъж тя. С ясната мисъл, че извън страха има един друг свят, който те прави свободен и щастлив. И успехът не закъсня, защото Росица не се отказа и исканията на тези хиляди хора за нов път към Видин вече не са някъде там в необозримото бъдеще.
Малките камъчета, които хвърляше Роси образуваха вълнички. И нейните усилия и качества не останаха незабелязани. Колкото и опонентите й в безсилието си да повтарят поизтърканите случаи за джипката и кафето на „Балкана”, то истината е една – Роси е силна жена. И го доказва отново и отново. Четири пъти за последните две години като водач на коалиция ГЕРБ-СДС Отборът на Видин печели убедително парламентарните избори в областта, а Росица си заслужи мястото на два пъти да бъде избрана за заместник-председател на Народното събрание.
Борбата за Видин, за път Видин-Ботевград, за тунел под Петрохан продължава. И Роси отново не се отказва. Само след броени дни – на 2 април, тя и Отборът на Видин ще узнаят резултата от своите усилия, какво са успели, какво са пропуснали…
А колко ли й липсват на Роси ония малки неща, които осмислят деня на една жена и майка. Да отдели повече време на двете си пораснали вече деца – Никол и Любо, които, като всяко прегърнато от майка си дете, винаги имат нужда от повече и повече ласка. Или пък да сгуши малката Ема и разтворила книжка в ръка да се върне в оня любим свят от детството, който къта някъде дълбоко в сърцето си – светът на Малкия принц и неговата тайна: „Много е просто: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите”.
Такава я виждам аз в скромният ми опит да ви разкажа за нея. За Роси, на която борбата е сякаш в кръвта. За Роси, която за миг е толкова крехка и уязвима жена. За Роси като обединител, за жената будеща респект и понякога обградена от „доброжелатели”, които времето само̀ отсява… Но независимо какво на всеки от нас ще поднесе утре съдбата, то нито времето, нито разстоянието могат да променят само едно - Роси ще остане най-силния човек, когото познавам. Има хора, на които сякаш им е предначертано да оставят следа. Такава безусловно ще остави тя.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
