През уикенда посетих Дунав мост 2. Исках лично да разбера защо местните жители и водачите на камиони го наричат „Моста на излъганите надежди“ и да поговорим за Шенген.
При разговорите ми с хората от камионите, заседнали в огромната опашка преди моста, чух различни истории. Видях как двулентовият път става трилентов, за да може да премине автомобил или микробус, а понякога дори каруца. Говорих с тези хора, обикалящи Европа и света, за техните проблеми, за безкрайното чакане, за пътя до Видин, за това колко се притесняват за товарите си, когато пропаднат в поредната дупка, за липсата на елементарни условия на границата. Не беше приятен разговор, но беше ценен. Защото сме длъжни да чуем проблемите им, длъжни сме като политици и хора да направим така, че да упражняват професията си с достойнство. И знаете ли, на тази опашка никой не се прережда. Всеки чака, кой с надежда, кой с разочарование, но чака. Там, на границата между сърцето на Европа и нейната периферия.
Ето за това обещавам, че ще се боря. Да не сме никога повече периферия. Да бъдем част от сърцето на Европа, където заслужаваме да бъдем.
На 2 април в област Враца гласувайте с номер 12 в бюлетината и с преференция 106 за мен – Надежда Бачева.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
