Село Комощица се намира в община Якимово. През него минава река Душилница, на която, в близост до селото, се намират и два микроязовира - Вълков връх и Илиевското. Името на селото произлиза от растението камъш – вид тръстика, или позната още като папур.
Комощица се намира на 34 км от областния център, Монтана и на 13 км от Лом. Част от този път е толкова разкопан, че превозните средства трудно стигат до селото.
Не става нищо от този път, коментира и кметът Росен Илиев състоянието на основната пътна артерия до селото.
"Два пъти го затваряме този път - първият път беше преди две години, а вторият - съвсем наскоро организирахме поредния протест. Парите, доколкото знам от кмета на община Лом, са били осигурени, но после са спрени и аз нямам представа защо. Доколкото знам, на последния протест журналистите казаха, че са задали въпрос за него в министерството, а оттам са отвърнали, че този път не бил приоритет. Значи ние нито до Монтана пътуваме, нито до друго населено място, всички 900 жители пътуват до Лом за лекарства или други стоки и това не било приоритет...“
Местните жители също недоволстват от лошия път:
"Тук, ако се наложи да повикаме линейка от Лом, сме обречени. Лекарствата също оттам купуваме, хранителни и други стоки - също... Всеки ден децата ни пътуват за училище по този път...“
Друг проблем, който тормози местните жители, са и зачестилите пожари, следствие на паленето на суха трева в нивите и край пътя. Пожарите продължават, защото това са сухи треви, които са останали от миналата година и собствениците на животни ги палят, за да избие новата трева. И това продължава с години наред, обяснява още кметът, който току-що се е върнал след гасене на поредния пожар.
„Гасим пожари почти през ден. Миналата седмица три дни гасихме пожари. Няма как да контролираме, не знаем и кои са тези хора, защото това става извън населеното място. Но понеже са близо до селото, оня ден пожарът беше стигнал почти до първите му къщи..."
Училището в село Комощица е създадено непосредствено след Освобождението. От 1900 г. към него се откриват и вечерни курсове за ограмотяване на населението. През учебната 1956/1957 г. основното училище се разделя на две самостоятелни училища: Народно начално училище „Кирил и Методий“ и Народна смесена прогимназия „Иван Вазов“. След 1966 г. двете училища отново са обединени в едно основно училище „Христо Ботев“ в новопостроена училищна сграда. От 1992 г. училището е полуинтернат с целодневно пребиваване на учениците. Броят на учениците постоянно намалява и през 2016 г. той е само 31 ученици.
От 2021 г. в Комощица няма вече функциониращо училище.
Изграждането на църковен храм "Света Параскева" в селото започва през 1881 г. и завършва през 1883 г. Построен е с труд и парични средства от жителите на Комощица и съседните села. Основният камък е положен и мястото е осветено от Видинския митрополит Антим на 24 юни 1881 г. Освещаването е извършено на 13 юли (30 юни по стар стил) 1884 г. от Софийския митрополит Партений.
Към 2021 г. в списъците на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, не фигурира.
И тук дойде време да разкажем и за читалището в Комощица- това е сградата, която няма как да не видите и запомните в това село – тя посреща всички, тя и ги изпраща.
"Читалището в Комощица е учредено на 31 януари 1899 г. под наименование „Самосъзнание“. Непосредствено след основаването на читалището, първите читалищни деятели започват своята просветна работа с даване на представления. Най- популярна е пиесата "Многострадална Геновева", следват "Ванку, убиецът на Асеня", „Илю Войвода“, „Чорбаджи Михалаки“, разказва секретарят на читалището Емилия Кирилова.
Представленията са изнасяни в училище „Христо Ботев“, като за удобство тухлената стена между две класни стаи е премахната и заменена с подвижна дъсчена стена, която при представление се сваля, а след края му се поставя отново на мястото ѝ, за да могат да се провеждат учебни занятия с учениците. Така читалището продължава да работи до 1905 г.
При читалището е образуван Народен университет за популяризиране на научни знания всред населението, работещ от 1928 г. с лектори, предимно учители. Наред с тези дейности към читалището съществува и четиригласен хор.
През 1935 г. започва подготовката за строеж на читалище-паметник по стопански начин. След 9 септември 1944 е закупен и прожекционен киноапарат. През този период е променено и името на читалището на "Владимир Гаврилов Ваков – 1899 г.“./Радио Видин
