Майка изпрати до „Конкурент“ потресаващ разказ за „лечението“, на което е било подложено детето й, и мъчението, което е преживяла, благодарение на медицинския персонал в хирургичното отделение на врачанската болница.
Елмира Джамбазова ни сезира с настояване да разкажем с подробности.
Потърсихме за коментар д-р Иван Чолашки, когото тя обвинява. Хирургът каза, че „не може да обсъжда по телефона толкова сериозни неща“ и ни изпрати към юридическия отдел на МБАЛ „Христо Ботев“ и изпълнителния директор, за да търсим другата гледна точка. Д-р Чолашки каза, че обвиненията на Джамбазова са „пълни глупости“.
За какво става въпрос?
Публикуваме разказа на Елмира Джамбазова без редакторска намеса:
Искам да изкажа възмущението си към д-р Чолашки и като цяло хирургично отделение Враца!
В петък 17.03 детето ми вдигна температура! Заведох я при д-р Александрова /педиатър/ която ни прегледа и изписа нужните медикаменти за лечение!
Преди да си тръгнем и казах че от предния ден поради откъсната кожичка на пръстчето на детето ми Рая леко е набрало от едната страна!
Тя каза че ще ми пусне направление за хирург!
Хирурга се оказа д-р Чолашки !
Влезнахме в кабинета му погледна пръста и каза че сме за спешна хоспитализация !
Казах му че детето е с температура трябва да й купя лекарства и няма как да остана веднага!
Той каза "иди се чекирай с личната карта в спешното и си тръгвайте утре в 08.00ч да сте в хирургично отделение като ми даде бележка която да представя преди постъпване" сестрата направи лепенка на детето ми и предупреди да не я пипаме !
2 часа бяхме на изследвания за ПКК ЕКГ УРИНА и какво ли още не !
Преди да си тръгнем попитах д-р Чолашки може ли да ни изпише нещо за мазане или да правим бани с билки /ихтиол,смрадлика/ той категорично заяви НЕ! Трябвало да се направи ОПЕРАЦИЯ НА ПРЪСТА и не са ни мърдали 5-6 дни в хирургично отделение!
Притесних се много детето ми също!
Минахме през спешното чекирах се за постъпване и си тръгнахме!
Минахме през аптеката взех лекарствата прибрахме се и започнахме лечение!
С моя приятелка се срещнах същия ден и й обясних ситуацията при което ме посъветва да избегнем "цепене на пръста " да пробвам със смрадлика!
Така и направих защото жената е с две деца и какво ли не е видяла през годините! "Не питай старило питай патило "
Свалих лепенката тя свари отвара от смрадлика истина и потопихме пръстчето!
И чудо- на 15 минута гнойта изчезна и пръстчето беше както обикновено!
Толкова се зарадвах че ще избегнем интервенцията в утрешния ден!
Но....дотук с добрите новини!
Сутринта в 08.00 ч бях в хирургично отделение с дете с температура 38.8°бяхме в стая 18 казаха ни още предния ден ако някой евентуално пита да си знаем стаята!
В стаята имаше още една жена с детето си чакащи за операция ! Визитацията беше в 09.30 премина в нашата стая по следния начин влиза д-р Чолашки с още 10 /стажанти/ а ние майките отвън че няма място за всички без да гледа пръста на детето ми каза " Взимайте по една престилка и калцуни и ви чакам в операционната " аз в шок детето заплака от страх ! Нямаше време да попитам дори защо след като не е видял пръста реши че сме за ОПЕРАЦИЯ?! Бях в паника! Качихме се в операционната като през цялото време се молих да дойде лекаря за да му кажа че няма да се налага да оперира ЗДРАВ ПРЪСТ! През това време дойде анестезиолога който започна да описва за алергии за други операции дали сме имали дали ще имаме и т.н !!!
Казах му че няма да правят нищо НЕ РАЗРЕШАВАМ защото ПРЕГЛЕД НЕ Е ИМАЛО и аз като майка мога да преценя кога детето ми е добре и кога не !
Разписах че отказвам анестезия и слязох отново в хирургично отделение като помолих за декларация за напускане на отделението!
При което започнаха проблемите!
Първоначално такава не беше ми дадена напротив последваха заплахи като "ей момиченце седни си на г***" "Доктора каза че тук ще стоите" "Каквото каже той това ще стане" крясъци викове ироничен и истеричен смях обиждания детето ми започна да заеква от страх че не ни пускат да излезем мъжа ми ни чакаше в колата и за да избегнем по сериозни проблеми не му звъннах да се качи !
Представете се да се качи и да чуе как детето е вътре и реве да излезе а никой не го пуска и как аз ги моля най-учтиво и отново отговора беше НЕ !
ОТКАЧИХ ПРИЗНАВАМ СИ НЕ СЪМ В ЗАТВОР А В БОЛНИЦА!
Повиших тон признавам си и казах незабавно да ми се даде декларация за напускане на отделението иначе ще има последствия като съм визирала такива по законния ред !
Една от сестрите ми даде лист на който да напиша че по свое желание напускам отделението и ОТКАЗВАМ ОПЕРАЦИЯ НА ДЕТЕТО МИ при което й казах че това няма да го напиша защото детето не е за операция! Хвана ми ръката и започна да натиска на листа хартия при което се отръпнах рязко! Жената беше видимо възрастна може би е старша не съм сигурна но бях възмутена!
Тръгнахме си през задния изход като преди това шпионирах 30 мин от 18 стая дали терена е чист и можем да ИЗБЯГАМЕ не са си тръгнем като пациенти а като лица "нарушаващи закона " ! Излязохме и тичахме до колата мъжа ми ни видя и му разказах какво се е случило и защо сме се забавили толкова много! Няма да споделям как реагира!!!
Тръгнахме си !
Тук идеята на всички ни е ясна д-р Чолашки искаше да точи здравната каса само че не успя с нас и му паднахме в очите защо така си мисля ли ще ви обясня в долните редове!
След около 2 часа звъннах на д-р Чолашки и му казах че искам всички документи на детето ми /епикризата също/ след което ми каза по телефона "ти документи няма да видиш " и ви затвори !
Откачих!!! И директно в здравната каса за съдействие ! Там обясних случая на г-жа Мария Гуркова /служител в здравната каса Враца/ тя обеща да ми окаже съдействие за епикризата и документите!
Като ме помоли да отида в хирургично отделение и ще ми ги дадат!
Връщам се аз почти следобяд и доктор Чолашки ме видя че чакам пред хирургично отделение и ме посрещна с думите "Ти какво отново търсиш тук МА" При което му казах "Искам си документите на детето ми " при което отвърна "Няма да видиш документи " и тресна вратата без да ме пусне вътре!
Звъннах да пореден път на звънеца при което излезна "моята приятелка " сестрата която ме дърпаше и пречеше да си тръгна!
Каза ми да изчакам!Чаках около час и половина че доктора бил в операция после бил в кабинета после пак в операция казах няма проблем ще изчакам!
Отидох до администрацията да помоля срещу заплащане да ми дадат документите и там отказ !
Влизах и при изпълнителния директор отново отговор "Като дойде лекаря ще ви даде нужните документи " през това време звънях на РЗИ на министерство на здравеопазването на български лекарски съюз на кой ли не за да моля за съдействие за документите на детето ми които лекаря КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗВА ДА МИ ДАДЕ а сестри администрация и директор не спряха да ме убеждават да изчакам! Напразно чакане ....Вратата на хирургично отделение се отвори и излезна отново "сестрата " и каза да вляза иронично й казах "само ако изляза после" при която отговори също иронично "охооо ще излезеш и то как" погледнах я нищо не казах! В кабинета на бюрото "лежеше" въпросната епикриза! Взех да я прочета че съм "брала ядове" и друг път в същото отделение при което същата сестра отново хвана ръката ми и започна да настоява "подписвай и изчезвай оттука " казах й да не ме насилва и да внимава как ми говори при което отговори "ти ще видиш" на епикризата пишеше
СТАТУС НА ИЗПИСВАНЕТО: Агресивна придружителка на пациента едва ли не съм набила персонала и ножове съм вадила" при което се изсмях и казах че искам епикризата да се РЕДАКТИРА защото това не е вярно агресия имаше от вас медиците не от мен аз съм жертва!
Казаха ми да изляза като друга сестра се зае да моли д-р Чолашки за КОРЕКЦИЯ!
ЧАКАХ още 20-30 мин напразно!
Отново излезе "агресивната сестра " и каза идвай подписвай епикризата или се подпиши че ОТКАЗВАШ ДА ТИ БЪДЕ ДАДЕНА ТАКАВА И СЕ МАХАЙ ОТТУК!
Казах че си искам епикризата в нормален вид без излишни глупости!
При което тя превъртя одра се по вратът и се развика "ПОМООООЩ ПОМООООЩ " всички наскачаха пациенти сестри стажанти "Тая ме души" аз я гледам и съм в шок не съм я пипнала с пръст " продължи "оооо боже ПОМООООЩ " при което просто се обърнах и си тръгнах!
Нямам епикриза и нямам нерви да се върна и взема !
Пазете се това не са ЛЕКАРИ НЕ СА СЕСТРИ ! ТОВА СА АРТИСТИ!
ШАПКА ИМ СВАЛЯМ!
ЗАБЕЛЕЖКА: Като обективна медия „Конкурент“ си запазва правото да публикува и гледната точка на МБАЛ „Христо Ботев“ по поставените от нашата читателка въпрос. Публикуваме писмото на Джамбазова, защото то е повод за самосезиране от доста институции. На първо място обаче е здравето на децата!
