В една, доскоро мъжка професия, успешно се реализира Евгения Цокова. Тя е от Видин, от 3 години е шофьор на тежкотоварен камион и работи заедно със съпруга си. Решението взима трудно, но избира да не е сама у дома:
"Децата пораснаха, отидоха да учат в друг град и аз трябваше да остана сама. Не върви- той да е на път, аз да съм вкъщи, децата да ги няма. Предложи ми да започнем заедно, нави ме, изкарах курсове... В началото ми беше много страшно... На курсовете освен притеснения относно габаритите, нямах други- просто качването на голям камион отначало е малко стресиращо".
Женя признава, че със страх е подкарала за първи път камиона, под ръководството и с подкрепата на съпруга си:
"Той беше много смел, мен ме беше страх, непрекъснато задавах въпроси накъде да карам, накъде да гледам, за какво да внимавам... Той ме успокояваше и много ме подкрепяше, ако не ме подкрепяше- нямаше да се справя... "
Още в началото на шофьорската си кариера Евгения е видяла разликата в пътищата у нас и извън България:
"Нашите пътища са наистина ужасни- нямат маркировка, в дупки са... Пътната обстановка е под всякаква критика. Натам всичко е както трябва да бъде- широки платна, аварийни ленти, маркировка, всичко е обозначено. Да, движението е в пъти повече, но е ясно защо... Трафикът е доста натоварен, но като се спазват правилата, няма никакъв проблем..."
Признава, че най-друдно понася липсата на елементарни удобства, когато е на път:
"Това е нещото, с което най-трудно свикнах. Почти навсякъде има бензиностанции, има паркинги, които са оборудвани с всичко необходимо, но не е като да си си вкъщи... Нашият работен ден е много дълъг, ние караме на двойка, това означава, че работният ни ден е 21 часа, от които 17-18 са само шофиране, без спиране. От тази гледна точка е уморително и е добре да имаш предварителен план къде ще спреш. Свиква се, има си чисто женски нужди, които няма как да ги пропуснем... "
За трите години зад волана, Женя и съпругът й са се стиковали и са се научили да разчитат един на друг. Свикнали са да са непрекъснато заедно и това не им пречи. Среща разбиране и добро отношение и от другите шофьори. Признава, че понякога има за какво да й се завижда- най-вче заради хубавите гледки:
"... Има и за какво да се завижда на професията, защото докато пътуваш, ставаш свидетел на невероятни гледки, има много красиви места, природа, залези, изгреви, слънцето го виждаш от различни места- много е красиво..."
Да е на път на празници, не е изключение за Женя, а на днешния празник е по пътищата на Франция.
"...Един красив залез и изгрев- това са подаръците, които ми прави моят съпруг всеки ден... Ще празнуваме в кабината... Във Франция за 8 март е супер- имат хубаво вино, хубаво сирене... Пожелавам си, не само на мен, а и на всички дами здраве, късмет, споделена любов и да се усмихват често..." ./Радио Видин
