В Козлодуй, парка „Турлашка махала”, традиционно се проведе празникът, с който отбелязваме началото на Великденските пости – Сирни Заговезни.
НЧХП „Христо Ботев – 1879” и ККП „Турлашка махала” бяха основни организатори на събитието със съдействието на Община Козлодуй пресъздадоха обичая Сирни заговезни. За доброто настроение се погрижи Младежкия духов оркестър към читалището.
Сирни Заговезни е – Денят за прошка, наричан още Поклади, заради традицията на много места да се палят огньове и дори клади за здраве. В някои райони има традиция за тяхното прескачане за здраве и маскиране на хората.
Кварталният клуб "Турлашка махала" бяха се погрижили за традиционните ястия – сирене, баница, туршийка и питка. Заговезни пресъздадоха самодейците, като импровизираха гости при кумовете. Малките артисти от детския театрален състав към читалището направиха ритуала хамкане на халва и яйца. Гражданите се хванаха на кръшно българско хоро, а за хубавата музика се погрижи младежкият духов оркестър. Оратници въртяха момичетата и момчетата от група „Феникс”.
Кметът на община Козлодуй, Маринела Николова присъства на празника, който е част от Общински културен календар.
Старите турлаци си спомнят, че навремето, когато предците им са живели в Сърбия, са били разпръснати в няколко махали. Всяка неделя палели огньове и въртели оратници, за да се видят, живи ли са, здрави ли са. Ако от някоя махала не са виждали огньове, всички отивали да проверят дали хората там са добре. В годините след преселението им в село Козлодуй, обичаят се пренесъл на Сирни Заговезни. С огньовете се гонят бълхите от къщата и злите духове.
Празникът винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. В деня след Сирни Заговезни започват великденските пости - най-продължителните през годината.
В този ден младите отиват да поискат и да получат прошка от своите родители, от кръстниците, кумовете, т.е. хората, от които получават помощ и подкрепа през годината.
Вечерта, преди семейството да седне около трапезата, в дома също се извършва ритуалът за опрощаване на грешките. По-младите целуват ръка на възрастните и казват: "Прощавай!" Отговорът е: "Господ да прощава! Простено да ти е!" След като е настъпил духът на помирение, следва празничната вечеря. Наричат я още Прощални заговезни.
Народните обичаи предвиждат семействата да се събират на празника около трапеза със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. Задължително те изпълняват т.нар. хамкане - на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето или халвата с уста. Вярва се, че който успее, ще бъде здрав през цялата година.
.jpg)
