Грънчарството е изкуство, овладяно преди векове, но съхранено и до днес. Доказателство за това е майстор Куман Жеков - грънчарят, признат във Враца, в цялата страна, дори в чужбина; човекът, подчинил изцяло глината под ръцете си; творецът, който и до днес неуморно върти грънчарското колело.
Срещаме се с него в студен януарски ден, но в ателието му с дървени кепенци, сгушило се в края на улица „Търговска“ във Враца, до Етнографския музей, е топло и уютно.
От лавиците ни „гледат“ десетки предмети от историческа, антична и битова керамика, кое от кое по-красиво, завъртяно и изрисувано, сякаш „оживяло“ изпод майсторските му ръце.
Прави впечатление, че в ателието му почти винаги има посетители, като минавайки от там познати и приятели не пропускат да го поздравят.
С изцапани с глина ръце, но с блага усмивка майстор Куман посреща и нас и ни разказва сладкодумно за първата си среща с грънчарското колело, за предизвикателствата, пред които е изправен, за осъществените и за бъдещите си мечти.
Споделя, че е от Харманли. Завършил е Техникум по керамика в Попово. След това влиза в казармата, а след като се уволнява, започва работа. Казва, че се е захващал с какво ли не, но още тогава най-много сърцето го теглило към керамиката.
В трънското село Бусенци, славещо се още от миналото като значим център на грънчарството, се запознава с големите майстори Петър Гигов и Богдан Кирилов. Там започва да се учи.
По думите му - тогава бил много млад, едва на 25 години, и неопитен, но пък много амбициран, упорит и дисциплиниран.
От начало било трудно, но с времето започвал все повече да навлиза в занаята и да се усъвършенства.
„Ръцете ми не бяха свикнали и от колелото започнаха да се белят, да кървят… Общо взето нощем спиш като наказан. Жена ми ми слагаше компреси на ръцете, а на сутринта ставаш, отиваш, глината замазва раните и така…Упоритостта прави всичко!“, категоричен е Куман Жеков.
„Един път идва Богдан Кирилов и ми вика: Добре, ей сега ще ти направя една ваза, ти за колко време ще я направиш? И седна и я направи. Голяма ваза, горе-долу около 60 см висока. Отговорих му, че ще ми трябват горе-долу три месеца. И той ми каза така: Добре, ти ако за три месеца я направиш, аз ще ти дам майсторския си колан“, спомня си Куман Жеков и добавя:
„Не минаха и три месеца и отидох до музея, и Петър Гигов, и Богдан Кирилов, и цялата делегация от стари еснафи дойдоха. И седнах на колелото, което още стои в този училищен цех, врътнах го, направих вазата и стана много добре, всички я харесаха. Богдан най-тържествено ми донесе майсторския си колан, даде ми го, коланът сега е в Пловдив, при мои близки и така…. От там се започна, след има-няма една година най-големите майстори -Богдан Кирилов и Петър Гигов се събраха, и заявиха, че и двамата ще са ми поръчители за изпита по грънчарство. Тогава председател на Задругата беше Гришата, лека му пръст, голям грънчар. Кандидатствах и от 20 човека, двама влязохме в Задругата – беше 1986 г. Когато излязох от залата, където ме изпитваха, дойде при мен Гришата и ми вика: Кумане, знаеш, можеш, но още си много млад, не знаеш с какво се захващаш. И аз тогава не можах да го разбера, взех си куфарчетата и се прибрах на Харманли, а след изпита вече ми разрешиха да отворя ателие в къщата ми там“.
Започнал да се занимава предимно с битова керамика, като правел традиционните български гърнета, сачове и гювечи.
„След демократичните промени обаче интересът към керамиката започна да намалява. Излязоха пластмасите“, обяснява майсторът.
Затова се насочил към античната керамика и започнал да прави реплики на различни предмети.
„Оказа се обаче така, че започнах да ги правя много добре и имаше случаи на злоупотреба с моите предмети – продават ги за оригинали, и то из целия свят. И скоро пак бяха хванали една пратка от Стара Загора, мои предмети, тука от това ателие дойдоха и ги купиха като реплики, сега какво ги правят, цапат ли ги още…какво ли, не знам, но после ги продават за оригинали. От европейските музей преди две години ми се обадиха и казаха, че за да няма злоупотреби, всички мои предмети, които се предлагат, трябва да са със сертификат. Така и стана – вече всичко, което се прави в работилницата ми е с щампа и сертификат и този проблем е решен, дори и да се изнасят зад граница“, обяснява Куман Жеков.
Той е един от майсторите на антична керамика със собствен стил.
Разказва, че вече има над 3000-4000 модела.
„Аз всеки ден работя различни, като започнем от неолита – богини-майки, ритони, ритуални съдове….Обхванал съм цялата палитра на античността – червенофигурна керамика, чернофигурна керамика, говорим за тези рисуваните фигурки от гръцката митология, пластики със Зевс, абе цялата антична керамика ми доставя удоволствие. Не че не обичам Бусенската керамика, но усещам, че не е моята. Тя е страшно артистична керамика, много игрива, със силни цветове – жълт, кафяв, зелен. Това е нещото, което по-скоро я отличава, както и самата функционалност на предметите. Те са по-зевзешки, например като Булчинската стомна, която се налива от долу, за да се изпробва интелигентността на бъдещата съпруга; бусенските гевреци, които се използват за сватби, булчински канички и други. Та Бусенската керамика е много красива, но не ми беше в кръвта. Не че не я мога, то аз съм последният бусенски майстор, който е произведен, но залагам на битовата и на античната“, заключава майсторът.
„Тук имам и сграфитокерамика, която е средновековна керамика, казват й царска керамика, търновска керамика- това е една специфична керамика, която се полива с бяла ангоба, резбова се и се нанася жълто-зелен цвят. Навремето във Византия, пък и при нашите царе е имало само един грънчар, който имал право да я произвежда в двореца. Сега се води търновска керамика - аз я започнах късно. Моя близка - Татяна Върбанова - лека й пръст, тя беше експерт в тази керамика, дългогодишен майстор, и тя ме зарече да започна да я работя“, обяснява Куман Жеков.
Той е човекът, който може да изработи всеки предмет, а в работилничката му освен че може да се види и купи всичко това, всеки може да опита да завърти грънчарското колело.
Разказва ни с умиление за това как е избрал ателието си във Враца - било спонтанно чувство, което се превърнало във факт. Когато преди 7 години дошъл в града под Околчица, разхождайки се, го видял и сякаш от пръв поглед се влюбил в него. Казал си още тогава – „Това ще бъде моето ателие!“, така и станало – вече 6-та година Куман Жеков е във Враца и върти грънчарското колело в бившето ателие на Кольо Дойнов.
„Започнах тук трудно, но когато човек си зададе някаква цел -нещата стават. Човек трябва да има мечти, да ги преследва и да ги осъществява стъпка по стъпка. Аз и сега съветвам много мои познати - мечтайте и чертайте цели. С последователност и упоритост всичко се постига“, категоричен е майсторът.
Поредна негова цел също вече е осъществена. Преди три години майстор Куман Жеков учредява Северозападна Задруга на майсторите на стари занаяти.
„Първоначално имахме намерение да приемаме утвърдили се майстори само от Северозападна България, но сега сме общо над 40 майстора, като имаме от цялата страна – от Варна, Плевен, Червен бряг, Видин, Благоевград, Пловдив, Казанлък…
Последно приехме в Задругата Петър Серпионов - 88 -годишен стругар, майстор от Враца, за първи път имаме и една стилистка, както и още трима души.
Викат ни на панаири, на Оходен, на Леденика, на събития като „Усмивка“ и др.“, разказва майсторът и споделя, че мечтите му не свършват до тук.
„Една вечер лягам и сънувам, че ще си направим майсторска зала. Знаете, ние от Задругата ходим по пленери – в Етъра, в Орешак и на други места, участваме…наш предмет остава там, с името ни.
Викам си, добре, ние направихме хубава Задруга, имаме оазис в центъра на града – в Етнографския музей. То и тук не е по-лошо от Етъра! И като станах от сън си казах: Трябва да имаме майсторска зала. И тя вече е факт“, разказва майстор Куман.
Следващата му мечта, която била замислена още преди пандемията, но ситуацията я отложила във времето, вече е на път да се осъществи, а тя е - да организира пленер във Враца, на който да присъстват майстори от цялата страна.
„Та така - целта трябва да те гони, спреш ли да мечтаеш-пиши се умрял“, заключава Куман Жеков.
Обяснява, че за да си майстор-грънчар, освен упоритост се изискват и други качества, но на първо място е обичта към занаята.
„Аз съм казвал милион пъти на всички, че компромис със занаята не бива. Понякога с отдадеността обаче рискуваш да изгубиш някои неща, като вниманието на близки и приятели, но добрите неща, които той ти дава, са в пъти повече. Не е малко да станеш сутринта и с радост и да тръгнеш за работа. Идвам с мерак в ателието. Аз и събота, и неделя съм тука. И ако не е занаятът, не знам какво ще правя. Грънчарството за мен е всичко!“, споделя Куман Жеков. С умиление говори за дъщеря си и за внук си, които благодарение на него също са овладели магията, наречена керамика.
Куман Жеков е човекът, „разпалил“ любовта към глината и в много деца и ученици, някои от които вече са овладели занаята и имат своя самостоятелна практика.
„Грънчарството няма да умре. Вече, както виждаме, хората се връщат отново към керамиката, към по самобитните предмети - гърнета за боб, сачове, стомни…Даже и към Дяволската стомна, която е исторически позната, хората искат да я имат, поръчват я. Освен това все повече хора преоткриват традиционните български занаяти и започват да ги учат.
Тя и книгата „Глина“, която е в топ 10 на най-търсените заглавия, е за Шейтанката, за дяволската стомна. Ето че керамиката може да вдъхновява една книга и една книга - да вдъхновява керамиката. Макар че романът е художествена измислица, хората го харесват. И аз харесвам книгата, защото ме връща някъде в миналото, в Бусинци“, казва майстор-грънчарят.
Освен че глината е неговият живот, страст и препитание, Куман Жеков споделя, че тук, във Враца, е намерил верни приятели и изтъкнати „зевзеци“, с които никак не му е скучно.
Сред колоритните имена се открояват тези на Цветан Дочев /дедо Скръц/, Стефан Стаменов и други популярни врачани, а историите, които бил преживял с тях са весели, забавни и неподправени. Някои от тях ни разказва с усмивка на уста и споделя, че по-атрактивните вече са „запаметени“ в някои от творбите на дедо Скръц.
Пазителят на занаятите Куман Жеков вярва, че ателието му никога няма да остане празно, че грънчарското колело няма да спре да се върти….И че занаятът ще остане жив – завинаги!
****
Припомняме, че на Трифон Зарезан Северозападната задруга на майсторите прие нови членове.
