Продължаваме да ви представяме известни врачани, споменът за които вече е излинял, а поколения не помнят защо техните имена са по табелите на улици и булеварди. Днес ви разказваме за Борис Йоцов – интелектуалецът от Враца, чийто живот завършва трагично.
Борис Иванов Йоцов (21.02.1894 - 01.02.1945 г.) е роден във Враца. Завършва Славянска филология (1913-1916 г.) и Право (1918 - 1920 г.) в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Работи като гимназиален учител (1920 - 1923). Специализира Славянска филология в Прага между 1923 и 1925 г. и във Варшава, и Виена (1926 - 1927г.) Професор в Софийския университет ( 1935 г.)
Проф. д-р Борис Йоцов е славист, юрист, литературен историк и критик, политик, член-кореспондент на Българска академия на науките. Дългогодишен преподавател по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководител на Катедрата по българска и славянска литература (1935-1944), декан на Историко-филологическия факултет (1935-1936), дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага.
Директор на Народния театър (1936-1937). Главен секретар на министерството на народното просвещение (1940-1942), а от 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г. е министър на просвещението в кабинетите на проф. Богдан Филов и Добри Божилов. Женен с две деца.
След 9 септември 1944 г. проф. Борис Йоцов е арестуван и е един от подсъдимите бивши министри, осъдени на смърт от Първи върховен състав на т.нар. „Народен съд”. Присъдата, издадена на 1.02.1945 г., не подлежи на обжалване. Тя е изпълнена веднага в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в района на Софийските централни гробища, където Борис Йоцов е разстрелян заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от 25-то Народно събрание.
Телата им са захвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити със сгурия.
